Животът ми отново придоби вид на далечна празна стая. Колкото и мебели различни да имаше в нея, те все не си пасваха. Затова аз ги изхвърлих през входната врата. Сега отново пак е чисто, подредено. Някак изящно в тази празнота. Оцветих стените в морално бели цветове. От ъглите й свети някаква странна неистова светлина в леко червен отенък. Сложих лампа на лявата стена, до прозореца. Светлината трябваше да идва от едно и също място. Денем от Слънцето, нощем от лампата, но всичко е от изток. Относно светлината всичко се повтаряше през годините, но мебелите бяха тези, които се променяха. Тях трябваше сега да сменя. Стаята има нужда от ново обзавеждане, в безкраен стил. Трудно е да взема решение. В момента има толкова голям избор. Мебелите бяха безкрайно много. Реших да пробвам. Години наред пробвам, но все единия не се връзва с другия шкаф. Или масата не си подхожда със стола до нея. Трудно беше през годините да съчетая всяка нова мебел със старата. За това сега съм на мнение - ще направя изцяло ново обзавеждане. Но светлината е същата...
Пуснах си музика, която да ме вкара в дълбоки размисли за мебелната подредба. Започнах да обикалям магазин след магазин. В целия свят не мога да намеря първата мебел, която е в сърцето ми. Това е леглото. То просто го няма никъде. Това легло, което търся, не съществува. Така, както го искам да изглежда, така както искам да го чувствам. Реших - мога да карам и без легло... нали все пак си имам стая...  Продължавам  с втората мебел - масата. Тя трябва да стои до прозореца, за да е близко до светлината, за да поглеждам навън, когато пиша или се храня с ритъма на живота. Такава маса не съществува. Или е прекалено голяма и аз се чувствам малък човек в сравнение с една вещ или пък е прекалено малко и ме хваща клаустрофобията, или пък е такава, която не се връзва с външния свят, сякаш е създадена само за Дома.
Сега ми е леко притеснено за моето тъй желано ново обзавеждане.  Дали пък не бях прекалено притенциозна към тези мои мебели, които искам да притежавам. Или пък просто наистина в света няма такива, които да си пасват с моята стая, с морално бели стени и червен отенък. Въпросът блуждае във въздуха. Отговор аз самата нямам, а и нямам желание да се допитам до моите приятели, все пак стаята си е личното пространство. Хрумна ми една мисъл "Ами, ако оставя стаята си празна, само светлина да има. Ако я оставя далеч и аз да съм по пътя... Това дали няма да означава, че съм загубила плътта си  и ме няма във физическото пространство." Но това, това беше отдавна. Мина вече периодът, в който бях оставила стаята си далеч и сега пак ми се иска да съм при нея, та дори и празна. Някой ден може и да я обзаведа, може да намеря легло, което неистово ще се върже с морално бялата ми стая. То ще бъде по средата и ще е кръгло, от прозрачно дърво, така че да виждам душата му. Ще открия маса, която да вижда отвън и да открива света в лъчезарието на деня. Тогава ще бъда щастлива, че съм намерила моите мебели и тяхното място в моята стая...
А сега, сега бързам и нямам време да търся!!!


София, КафеАпартамента
27 юни 2007 г.