Ако те бях срещнала по–рано, преди нея, ако бях първата, ако бях опитала… Сега щях да бъда щастлива. Тя е наивна глупачка - страда, защото те е загубила. Вярваше е, че те притежава изцяло и истината я превърна в развалина. Не успя да проумее, че всичко, което има, е онова което е получила даром.
Аз го знаех. Виждах го във всеки поглед. Чувах го във всяка подхвърлена дума, усещах го във всяко невинно докосване, във всяка усмивка. Те всички бяха отправени към нея. И все пак тя не усети, не успя да те разбере. Беше убеден, че не ти се доверява, че се страхува да разкрие мислите си. Така и не проумях защо това да наскърбява, истината е толкова проста – тя нямаше какво да сподели.
Това ти бе грешката – търсеше нещо, което не съществува. Украсяваше пошлия й образ с несъвместими качества и продължаваше да даряваш. Не прие тогава, все още не приемаш, че тя е от онези плиткоумни същества, неспособни на истинска обич. Защото тя те иска само за себе си, не би те оставила да бъдеш щастлив далеч от ...