24.02.2023 г., 14:11

Прости ми, Сари!

1.1K 0 0
1 мин за четене

Денят беше облачен, ръмеше. Време, обичайно за на есента, но за нея не беше така. Тя завинаги щеше да запомни този ден, тази дата – денят на най-големия й грях.

Крис излезе от клиниката на омекнали крака, едва сдържайки сълзите. Болката в корема беше песъчинка в сравнение с болката в гърдите. Как можеше да оправдае това, което беше извършила? Има ли прошка за нея?

"Исках да те нарека Косара." – помисли си тя, притискайки ръка към корема си, усещайки как животът на детето й изтича между краката й. - "Това е било името на една средновековна принцеса. Щях да те наричам Сари на галено. Знаех, че ще бъдеш момиче. Просто знаех. Въпреки че бяха минали само осем седмици от зачеването ти.

Прости ми, малката ми!

Прости ми, защото не знам как бих могла да си простя аз!

Прости ми, че нямах смелостта да те защитя! Че повярвах, когато всички около мен казваха, че не мога да ти осигуря нормални условия за живот.

Прости ми, че избрах по-голямата ти сестра и брат ти пред теб! За да са обезпечени те, предадох теб. А те щяха да те обичат толкова много."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...