29.01.2009 г., 7:23 ч.

Простичка мечта 

  Проза » Други
648 0 0
4 мин за четене
  Стоя в този късен час и си мисля... за какво ли не. Както на всеки се случва понякога, заплетени и дълбоки мечти се изграждат в ума ми и постепенно добиват форма, а аз се отдавам изцяло и се потапям в тях. Звучи изтъркано, но е истина - тъй късно през нощта, когато човек може да се чувства единствено уморен, е много добро и плодовито време за подобни дейности като мечтаене. Уморения ти ум се оставя да плава неконтрируемо, а мислите ти текат с бързината на малко, но бързо крайбрежно поточе. И ти започваш да си представяш какви ли не неща. С една дума - отдаваш се на мечтите си.
  Тъй се случва и с мен за пореден път. Но този път реших да опиша мечтите, които се вихрят из уморения ми ум. За момент те просто изникнаха във въображението ми - първоначално като мъглява идея, но постепенно, с всяка изминала секунда, добиваше все повече и повече форма, докато не преля в ума ми и можех да усетя едва ли не соления въздух на морето.
  Както споменах, съм леко уморен и ми се спи, но не достатъчно, за да се откажа напълно от описването на мечтата, която се върти из ума ми в този момент. Затова, ако на моменти звуча странно, не се учудвайте, а обвинете късния час. Но без да разтакавам повече, нека опиша това, което се вихри в моето съзнание.
  За момент, в ума ми беше просветнал дългия и невероятно чист плаж на далечен, но красив остров. Тук е момента, в който всеки може да се изсмее и да ме нарече изтъркан, защото всеки си е представял да бъде на богат и далечен остров за милиони долари. Но не това е моята мечта, а е по-друга. Това, за което си мечтая е по-отдалечен от цивилизацията остров, на който да живеят какви ли не животинки. Представа е такава, че острова не изглежда пуст, защото избуява от живот - и животински, и растителен, - но това, което е най-важното е, че липсват хора, шумни и досадни хора, които да помрачат представата за такова спокойно място.
  Но това, което изпълва мечтата ми е единствения човек, с който съм на този остров - момичето, което обичам от дъното на душата си. Може би пак ще прозвучи изтъркано, но е така - това е мечта, която би ми донесла безгранично щастие, ако можех да я изпълня.
  Представям си простичка, но много удобна къща от някакъв вид. Не къща от тухли или неща, а от тези, които можете да срещнете по такива острови - направени от бамбук или някое подобно нещо. Идеята на такова убежище е, че е напълно естествена и натурална и самото живеене на такова място може да те накара да се чувстваш пречистен и по-освежен човек.
  На такова място си представям как се намирам, заедно с момичето, което е откраднало моето сърце. Представям си как рано сутрин излизаме навън и стъпваме по меката, благоуханна трева, която в една точка просто свършва, а оттам нататък продължава пясъка, който води до огромни, простиращи се до хоризонта синьо-зелени водни ширини.
  Всичко това сякаш по някакъв нежен начин въздейства със своето спокойствие, със своя мир и ведрина. И ти просто стоиш там и се наслаждаваш на красотата, прегърнал и притиснал до себе си единствения човек, който има такова значение за теб на този свят.. и живееш. Чувстваш се както никога преди, защото имаш това, за което можеш най-много да си мечтал - човек, който да обичаш и който да те обича, и се намирате на място, където нищо и никой не може да ви раздели. Потопени в красотата на такова място, можете да прекарате безброй дни. За вас не знам, но аз бих могъл. Седмици дори.
  Красотата на такава мечта е просто невероятна. Но, както казах, тя е просто мечта, породена от моя уморен ум. Колкото и да се опитвам в този момент да опиша въодушевлението, което една такава картинка предизвиква в моята душа, не бих успял да изразя достатъчно добре с прости думи, затова просто ще оставя всичко настрана и ще се надявам, че съм успял да създам достатъчно добро впечатление с думите си по-горе.
  Това беше една от многобройните мечти, които изпълват ума ми всеки ден и всяка нощ. Но това, което не особено учуден откривам е, че единственото нещо, което винаги присъства в тези мечти е едно доста специално "нещо". И това е момичето, което споменах. Човека, който обичам с цялото си сърце.
  Мисля че той е моята най-голяма мечта. Той е това, което стои в средата на всичките тези мисли, които се вихрят из съзнанието ми.
  А аз съм най-щастливия човек на планетата, защото това момиче е до мен. И колкото и да не го заслужавам, то винаги е до мен. Затова, мисля, моята най-голяма и съкровена мечта е изпълнена, благодарение на нея.
  Това, вярвам аз, ме прави най-големия късметлия и щастливец на планетата.

© Иван Томов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??