29.01.2009 г., 7:23

Простичка мечта

840 0 0
4 мин за четене
  Стоя в този късен час и си мисля... за какво ли не. Както на всеки се случва понякога, заплетени и дълбоки мечти се изграждат в ума ми и постепенно добиват форма, а аз се отдавам изцяло и се потапям в тях. Звучи изтъркано, но е истина - тъй късно през нощта, когато човек може да се чувства единствено уморен, е много добро и плодовито време за подобни дейности като мечтаене. Уморения ти ум се оставя да плава неконтрируемо, а мислите ти текат с бързината на малко, но бързо крайбрежно поточе. И ти започваш да си представяш какви ли не неща. С една дума - отдаваш се на мечтите си.
  Тъй се случва и с мен за пореден път. Но този път реших да опиша мечтите, които се вихрят из уморения ми ум. За момент те просто изникнаха във въображението ми - първоначално като мъглява идея, но постепенно, с всяка изминала секунда, добиваше все повече и повече форма, докато не преля в ума ми и можех да усетя едва ли не соления въздух на морето.
  Както споменах, съм леко уморен и ми се спи, но не достатъчно, за да се откажа напълно от описването на мечтата, която се върти из ума ми в този момент. Затова, ако на моменти звуча странно, не се учудвайте, а обвинете късния час. Но без да разтакавам повече, нека опиша това, което се вихри в моето съзнание.
  За момент, в ума ми беше просветнал дългия и невероятно чист плаж на далечен, но красив остров. Тук е момента, в който всеки може да се изсмее и да ме нарече изтъркан, защото всеки си е представял да бъде на богат и далечен остров за милиони долари. Но не това е моята мечта, а е по-друга. Това, за което си мечтая е по-отдалечен от цивилизацията остров, на който да живеят какви ли не животинки. Представа е такава, че острова не изглежда пуст, защото избуява от живот - и животински, и растителен, - но това, което е най-важното е, че липсват хора, шумни и досадни хора, които да помрачат представата за такова спокойно място.
  Но това, което изпълва мечтата ми е единствения човек, с който съм на този остров - момичето, което обичам от дъното на душата си. Може би пак ще прозвучи изтъркано, но е така - това е мечта, която би ми донесла безгранично щастие, ако можех да я изпълня.
  Представям си простичка, но много удобна къща от някакъв вид. Не къща от тухли или неща, а от тези, които можете да срещнете по такива острови - направени от бамбук или някое подобно нещо. Идеята на такова убежище е, че е напълно естествена и натурална и самото живеене на такова място може да те накара да се чувстваш пречистен и по-освежен човек.
  На такова място си представям как се намирам, заедно с момичето, което е откраднало моето сърце. Представям си как рано сутрин излизаме навън и стъпваме по меката, благоуханна трева, която в една точка просто свършва, а оттам нататък продължава пясъка, който води до огромни, простиращи се до хоризонта синьо-зелени водни ширини.
  Всичко това сякаш по някакъв нежен начин въздейства със своето спокойствие, със своя мир и ведрина. И ти просто стоиш там и се наслаждаваш на красотата, прегърнал и притиснал до себе си единствения човек, който има такова значение за теб на този свят.. и живееш. Чувстваш се както никога преди, защото имаш това, за което можеш най-много да си мечтал - човек, който да обичаш и който да те обича, и се намирате на място, където нищо и никой не може да ви раздели. Потопени в красотата на такова място, можете да прекарате безброй дни. За вас не знам, но аз бих могъл. Седмици дори.
  Красотата на такава мечта е просто невероятна. Но, както казах, тя е просто мечта, породена от моя уморен ум. Колкото и да се опитвам в този момент да опиша въодушевлението, което една такава картинка предизвиква в моята душа, не бих успял да изразя достатъчно добре с прости думи, затова просто ще оставя всичко настрана и ще се надявам, че съм успял да създам достатъчно добро впечатление с думите си по-горе.
  Това беше една от многобройните мечти, които изпълват ума ми всеки ден и всяка нощ. Но това, което не особено учуден откривам е, че единственото нещо, което винаги присъства в тези мечти е едно доста специално "нещо". И това е момичето, което споменах. Човека, който обичам с цялото си сърце.
  Мисля че той е моята най-голяма мечта. Той е това, което стои в средата на всичките тези мисли, които се вихрят из съзнанието ми.
  А аз съм най-щастливия човек на планетата, защото това момиче е до мен. И колкото и да не го заслужавам, то винаги е до мен. Затова, мисля, моята най-голяма и съкровена мечта е изпълнена, благодарение на нея.
  Това, вярвам аз, ме прави най-големия късметлия и щастливец на планетата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Томов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...