4 min reading
Стоя в този късен час и си мисля... за какво ли не. Както на всеки се случва понякога, заплетени и дълбоки мечти се изграждат в ума ми и постепенно добиват форма, а аз се отдавам изцяло и се потапям в тях. Звучи изтъркано, но е истина - тъй късно през нощта, когато човек може да се чувства единствено уморен, е много добро и плодовито време за подобни дейности като мечтаене. Уморения ти ум се оставя да плава неконтрируемо, а мислите ти текат с бързината на малко, но бързо крайбрежно поточе. И ти започваш да си представяш какви ли не неща. С една дума - отдаваш се на мечтите си.
Тъй се случва и с мен за пореден път. Но този път реших да опиша мечтите, които се вихрят из уморения ми ум. За момент те просто изникнаха във въображението ми - първоначално като мъглява идея, но постепенно, с всяка изминала секунда, добиваше все повече и повече форма, докато не преля в ума ми и можех да усетя едва ли не соления въздух на морето.
Както споменах, съм леко уморен и ми се спи, но не достатъчно, за ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up