Простички мисли на един обикновен човек – 10
Открай време Любовта е любима тема за: поети, художници, луди и прекупвачи на души...
Само придворният шут знае колко самотен е царя...
Учим се, докато можем да изпитваме болка...
Най-лесно е да обвиниш дъжда, задето си забравил чадъра си...
Най-заразният любовен щам,
е създаден от... реброто на Адам.
Според едно древно предание, ако си легна навреме и се наспя добре, утре ще ми се случи нещо хубаво. Аз, че ще си легна, ще си легна сега, но цяла нощ няма да мога да мигна от вълнение какво ли ще е това хубавото...
Любовта прилича на изкусно градинарство. Можеш да създадеш прекрасна градина с чудни аромати, които да радват сетивата и да предизвикват възторг, а може да накараш всичко за изсъхне и да заприлича на изоставен и забравен във времето селски двор...
Винаги щом стигна до безизходица, се сещам за съветите на мъдрите хора да отварям нова страница. Едва напоследък осъзнах - проблемът не е в страниците, а в неправилния избор на книга.
Лудият човек е като хвърленият камък - не можеш да го спреш, докато не се удари в нещо. Същото е и със влюбения.
Човек и добре да живее умира... да се доказва.
(осъвременен превод на Омуртаговия надпис)
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВИШНЕВИЯ ЦВЯТ
Днес на шега си учредих Министерство на войната със себе си. И първото постановление, което то издаде, бе да я започна незабавно. Без оглед на: евентуалните последствия, възможните материални загуби и жертви от страна на вътрешните ти съмнения и бесове, които и без това са изпокарани до помежду си до кръв...
В миг се озовах се в ничията земя - тясна ивичка земя между двете редици от бодлива тел и заграждения, които враждуващите страни изградиха в мен за нула време. Сега разбрах какво чувстват, чуват и усещат хората, които медитират - слушат виковете на умиращите си мисли, раздират се от стоновете на ранените си мечти, предугаждат близката гибел на онази коварна смес от лицемерие и похот, наречена реалност. Всъщност, хората, които не воюват със себе си, са обречени на безсмъртие камикадзета, но приживе не го съзнават, защото бялата лента с вишневия цвят, е превързала очите им вместо да бъде славна лента на челото както подобава. А ароматът на пролет, ги заблуждава, че животът е прекрасен изглед към изгрева и залеза.
Тясната ивичка ничия земя вътре в Теб е онази тънка и коварна червена линия и ако я прекрачиш независимо в каква посока, значи си избрал страна. Избереш ли страна, убиваш част от себе си. Защото единствения начин да спечелиш войната, е да се помириш с мислите си, да простиш дързостта на мечтите си и да поискаш прошка от вътрешния си глас, който никога не те е лъгал.
Хармонията се състои в това, да прочетеш с насмешка издаденото постановление, да го свиеш на руло и внимателно да го вържеш с червена лентичка, да му сложиш печата на Живота и да си го държиш на витрината в хола, за да ти напомня колко лесно е, да сринеш всичко.
А си струва да усещаш аромата на пролет и макар животът невинаги да е прекрасен, той си има своята магия да поддържа равновесието между двете редици от бодлива тел между изгрева и залеза...
Кирето, 02.14 ч., 29.08.2015 г., Бургас
Няма по-хубаво от това, да ти се случи най-хубавото.
Социалните мрежи са до време. Рано или късно нещата ще започнат пак от праханта, огнивото и статуси по пещерите...
(среднощни прозрения)
В крайна сметка оръжията и боеприпасите ще привършат, войните ще спрат и Светът ще стане отново едно прекрасно място... за заселване на следващата цивилизация...
Хората мечтаят да срещнат своята половинка толкова силно, както всяка тухла в стената мечтае за своя Пинк Флойд.
Мисля си: дали изкушението не е съвестта, която се е дегизирала, за да изпита волята ми?
Колкото по-често се смееш от сърце, толкова повече прах събира визитката на сърдечния лекар...
Ако нямаш вяра в Любовта за какво ти е тогава надеждата?
Простите хора са като простите числа - делят се само на себе си и на
едно (огледало).
Всяка жена иска да се превърне в красавица, а всеки мъж - в принц. Въпросът е, кое е по-лесно ?
Не можеш да обясниш на тъпака, че кълвачът чука само по болните дървета.
Там, където възторжено изгрява лудостта, Разумът безславно залязва...
Не завиждай на ближния си за това, че има много хубава жена. По-скоро трябва да му съчувстваш, защото трябва да я пази от такива като теб...
Най-остро пронизва тъпотата.
Обикновено късметът е нещо като файл, който не се отваря...
Човек трябва да е готов на всичко, понеже дори жена, облечена само с плажна шапка и очила, може незнайно откъде, да извади огромен пакет с прах за пране "Савекс" и да ти освежи деня.
Тези, които твърдят, че са пияни от любов, за хора в нетрезво състояние ли
се броят?
Исках, когато порасна да стана лекар, за да спасявам живот. Добре, че не станах - така спасих повече хора.
От всички въздушни кули и замъци най-много харесвам тези, които са добре вентилирани.
Най-богат е онзи човек, който има най-малко лоши мисли в главата си...
Кирето, 29.08 – 28.10.2015 г., Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрави за остроумието и философията!
-
Поздрави и тук, Рада,
естествено такова "министерство" има у всекиго от нас, но малцина му обръщат внимание. Все пак, даден ни е Свободен избор Свише, за да решаваме кое е добро за нас и кое не, понякога късно разбираме грешките си, друг път - се наслаждаваме на плодовете на интуицията си.
Животът е калейдоскоп и със всяко завъртане на стъкълцата, те се подреждат по неведоми пътища в нови и още по-странни комбинации. Но в това е чарът му...
-
Здравей Кирил! Тези дни ми се прииска да прочета нещо, което хем да ме разсмее, хем да ме накара да се замисля. Разбира се, веднага се сетих за теб. Проверих страничката ти и бях приятно изненадана от новите мисли, които си ни споделил тук. Както винаги с усмивка на лице се насладих, и размислих над всяка една от тях! Колкото до "Министерството на вишневия цвят", то така ме грабна, че съм решила съвсем скоро да учредя и аз едно такова друго си е все пак с душевното ми състояние да се занимае едно цяло министерство
Благодаря, че те има тук и винаги, когато имам нужда да сверя часовника си, мога да се отбия
Хубави и ползотворни дни! -
Лина,
царе много, шутовете оредяха. Затова се озлоби и придворната измет.
Но пък има достатъчно върбови клонки като мен, които ги шибат през ръцете...
Поздрави!
Брате Макбъч,
да можеше да кажа същото и за играта на нашия любим отбор от Мърсисайд. Но ако цитирам Джейми Карагър:"Играта им не прилича на хеви метъл, по-скоро на звучене на църковен хор".
Жив и здрав да си!
Зори,
значи съм успял между сериозното да прокарам и смешното.
Поздравче и на Теб! -
Искрено ме усмихна! Благодаря!
Поздрав! -
Поздравявам те, брат! Както винаги сентенциите ти очароват!
-
"Само придворният шут знае колко самотен е царя..."
Следвам мислите Ти. -
Поздрави, Танче!
лошите мисли са окови, които човек си поставя сам. Свободата на всяка една прогресивна мисъл изисква да ги разбиеш и захвърлиш. Само така един ден може и да полетиш...
Анита,
добре дошла си винаги. Ако трябва да повдигна леко завесата на потайността, то само лекичко ще загатна, че наистина подготвям няколко разказа и есета. Това тук е нещо като "разузнаване с бой" - да проверя дали имат почва сред хората, четящи в сайта и не само...
Но всяко нещо с времето си.
Поздравче! -
"Най-лесно е да обвиниш дъжда, задето си забравил чадъра си..."
А още по лесно е да обвиниш мъжа си...
И мен понякога ме спохождат някои простички мисли, Кире!
Накрая искам да ти кажа, че много ми харесват лиричните ти отклонения от рода на " Министерството на вишневия цвят".
Знам, че си добър в поезията, макар и рядко да пишеш, но предполагам в прозата, в частност разказите, ще си още по-добър.
Това например е страхотно написано:
"А си струва да усещаш аромата на пролет и макар животът невинаги да е прекрасен, той си има своята магия да поддържа равновесието между двете редици от бодлива тел между изгрева и залеза..."
Докосва! -
Няма по-хубаво от това, да ти се случи най-хубавото! Няма!
Най-богат е онзи човек, който има най-малко лоши мисли в главата си! Да!
Поздравления! Ти си си ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
надявам се да не свалям нивото и да продължа поне така.
Поздравче!