17.06.2014 г., 22:23 ч.

Просто човек 

  Проза » Други
524 0 0
1 мин за четене

В крайна сметка какво сме ние? Кои сме ние? 

Аз съм тяло. Тяло с душа.  Обичам. Мечтая. Копнея. Боря се с живота. 

Да, аз съм такава... Радвам се, смея, понякога дори през сълзи се смея...

Днес съм тук, за утре не зная... и точно поради това не спирам да мечтая. Обичам живота и го живея  тъй  както умея, а времето не спира. Ние сме във времето и времето е в нас... А докато настъпи сетният ми час, ще  бъда просто Аз. След това ще оставя след себе си своето слово и своя дух, защото друго от мен няма веч да има тук.  До последно ще изричам колко много ви обичам. Ще ви го повтарям и няма да се спра, защото не зная утре ще бъда ли тук. 

Един живот имам и аз го ценя.

Нямам нищо, а имам всичко...

Да, аз съм такава. Имам своите надежди и своите мечти, понякога плача, 

защото ме боли... Това съм аз. Аз съм просто човек.

 

                                                                       

02/11/2013

 

© Галина Минева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??