17.06.2014 г., 22:23

Просто човек

732 0 0
1 мин за четене

В крайна сметка какво сме ние? Кои сме ние? 

Аз съм тяло. Тяло с душа.  Обичам. Мечтая. Копнея. Боря се с живота. 

Да, аз съм такава... Радвам се, смея, понякога дори през сълзи се смея...

Днес съм тук, за утре не зная... и точно поради това не спирам да мечтая. Обичам живота и го живея  тъй  както умея, а времето не спира. Ние сме във времето и времето е в нас... А докато настъпи сетният ми час, ще  бъда просто Аз. След това ще оставя след себе си своето слово и своя дух, защото друго от мен няма веч да има тук.  До последно ще изричам колко много ви обичам. Ще ви го повтарям и няма да се спра, защото не зная утре ще бъда ли тук. 

Един живот имам и аз го ценя.

Нямам нищо, а имам всичко...

Да, аз съм такава. Имам своите надежди и своите мечти, понякога плача, 

защото ме боли... Това съм аз. Аз съм просто човек.

 

                                                                       

02/11/2013

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...