17.06.2014 г., 22:23

Просто човек

733 0 0
1 мин за четене

В крайна сметка какво сме ние? Кои сме ние? 

Аз съм тяло. Тяло с душа.  Обичам. Мечтая. Копнея. Боря се с живота. 

Да, аз съм такава... Радвам се, смея, понякога дори през сълзи се смея...

Днес съм тук, за утре не зная... и точно поради това не спирам да мечтая. Обичам живота и го живея  тъй  както умея, а времето не спира. Ние сме във времето и времето е в нас... А докато настъпи сетният ми час, ще  бъда просто Аз. След това ще оставя след себе си своето слово и своя дух, защото друго от мен няма веч да има тук.  До последно ще изричам колко много ви обичам. Ще ви го повтарям и няма да се спра, защото не зная утре ще бъда ли тук. 

Един живот имам и аз го ценя.

Нямам нищо, а имам всичко...

Да, аз съм такава. Имам своите надежди и своите мечти, понякога плача, 

защото ме боли... Това съм аз. Аз съм просто човек.

 

                                                                       

02/11/2013

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...