9.09.2009 г., 21:49 ч.

Просто едно малко вдъхновение. 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
647 0 0

"Те са по-силни от мен. Те са повече от мен.

Какво съм аз?

Един плъх.

Те ще ме унищожат с фалшивата си студена усмивка."

Тя погледна към лампата, сякаш очакваше светлината да проникне в нея и да разсее лошите мисли и спомени. Леден вятър повя през прозореца. Тя потрепера, може би от студа, може би и от нещо друго... Искаше ù се да заплаче, да изплаче цялата мъка и обида...

Но ето, звънецът звънна. Тя избърса сълзите си, стана и отвори вратата с усмивка.

© Йо Йо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??