Просто едно малко вдъхновение.

"Те са по-силни от мен. Те са повече от мен.

Какво съм аз?

Един плъх.

Те ще ме унищожат с фалшивата си студена усмивка."

Тя погледна към лампата, сякаш очакваше светлината да проникне в нея и да разсее лошите мисли и спомени. Леден вятър повя през прозореца. Тя потрепера, може би от студа, може би и от нещо друго... Искаше ù се да заплаче, да изплаче цялата мъка и обида...

Но ето, звънецът звънна. Тя избърса сълзите си, стана и отвори вратата с усмивка.