Дъжд. Сълзи. Чувства. Самотата изважда чувствата навън от тялото ми. Усещам тръпки, полазващи  цялото ми тяло. Прилив на адреналин навлиза в мен. Мога да го усетя до върха на пръстите си. Липсваш ми, моя любов (съкровена и единствена). Внезапно напира в мен хлад, защото теб те няма. Искам да усещам устните ти, дъха ти, ръцете ти , цялата ти същност от която си създаден. Да галиш косите ми и да вдишваш аромата от тялото ми. Теб те няма! Липсваш ми! Затварям очи, притаила дъх и виждам единствено теб. Самотата ме напуска.  Усещам прилив на енергия. Тялото ми настръхва от мисълта, че си тук. Вдишвам и те усещам. Допира до теб ме кара да затая дъх. Отварям очи и пак те няма. Студено ми е! Тук си, а те няма. Само мисълта за теб, те връща пак при мен. Ти си моята любов, прегръщам те и знам, че си единствен. Свивам се, заравям глава в шепи и сълзите ми се стичат в скута. Къде си за да ги поемеш? Поеми болката, която усещам! Сърцето ми е празно! Дъжд! Студ! Сълзи! Празнота! Обичам те!