Възможно ли е човек да изпитва гняв и топлина едновременно към един човек?  Възможно ли е да си толкова ядосан на някои, а в същото време да го искаш повече от всичко, което си искал до сега. Защо се появява в живота ти някой, а после изчезва просто така. Без да каже нищо – просто си тръгва. И какво направих, когато си тръгваше, знаеш ли? Направиш най-голямата грешка, която съм правила до сега. Опитах се да те задържа още малко до себе си, още само няколко минути. Това не трябваше да се случва, как можеше да съм толкова глупава. Да се моля на някой, който не иска да остане до мен, който не иска да ме разбере... да почувства болката ми! Защо нахлу в живота ми и преобърна всичко наопаки, а след това просто си тръгна. Тръгна си, без дори да се обърнеш назад да видиш дали още стоя там и те гледам как се отдалечаваш. Почувства ли облекчение, като ме остави сама там? Там, където се смяхме, където си говорихме... или просто мълчахме. Боли ме, че те няма вече, не защото те обичам – аз дори не чувствам това. Не мога да заобичам някой просто за няколко дена. Боли ме, защото те почувствах близък. Можех да ти кажа неща, които ме натъжаваха. Просто ти беше единственият, който искаше да си пише с мен. С някоя, която не познава. Не знам дали бях просто интересна играчка за теб, или приятел. Не знам как се чувстваш сега, дори не знам защо всичко е толкова сложно. Аз исках да имам просто приятел на едно място, където никой не познавам. Някой, на който мога да се опра, когато тръгвам да падам. Просто някой, с който да си говоря... когато ми е тъжно, когато ми е весело... Просто някой, който да е там винаги за мен. А какво получих? Болка... унижение... Не, не ти ме унижи, аз сама го направих. Аз паднах просто толкова ниско. И така се бях вкопчила в теб, а знаех, че това не може да бъде така. Не може да сме толкова близки. Такава реалност няма! Не може да съществува нещо толкова красиво. Знаех, че това е само сън, от който рано или късно ще се събудя. И ето, вече съм будна. И какво сега? Вечно ли ще сме сърдити един на друг? Заради един красив сън. За бога, та ние сме големи хора. Ако нещо подобно не можем да загърбим и да продължим, тогава какво ще можем. Съжалявам, че след като се събудих... останах с един близък човек по-малко. Всичко ли е изгубено? Нищо ли не може да се направи за едно неосъществено приятелвто? Знаеш ли, аз мога да съм там винаги за теб, аз мога да стоя по цяла нощ и просто да те чакам. Но... не знам какво искаш ти. Кажи ми какво да направя, за да си просто мой приятел? И аз ще го направя!