19.10.2023 г., 20:56 ч.

 Прозрачен затвор - 19, 20 и 21-ва част 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
345 0 2
Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

Прозрачен затвор

 

Част19

  Кольо усети лигавите прозрачни пипала на съществата по полуголото си тяло, те го обгръщаха едно след друго и в един момент остана без въздух. Започна да се дави и задушава. Опита да се измъкне като предишните пъти, но този път пипалата бяха много, много повече. Съществата също бяха повече. Кольо изгуби съзнание.

 Събудите на влажно и тъмно място. Опита се да се изправи но върху него имаше нещото тежко и някак меко и познато на пипане. Боже, това бе плът! Върху него имаше човешко тяло! Той с неприязън и погнуса го премести. Тогава усети, че очите му бяха почнали да свикват с мрака и се огледа. Помещението, в което се намираше беше огромно. Цялото беше покрито с тела на човешки същества. Боже къде бе попаднал? Кольо тръгна да прескача телата и да върви. Но на къде да вървеше? Навсякъде имаше захвърлени тела на хора – мъже и жени. Кольо се спъна в един крак и лицето му се намести между краката на някакъв старец. Бельото му смърдеше ужасно. Кольо направи опит да се изправи, но смрадта беше толкова неприятна, че той повърна върху самото бельо на стареца. После легна върху съседните тела. От тях се разнесе смрадта на разложено. Кольо усети и нещо лигаво и мокро по гърба му, когато разбра какво е повече му се раздразни стомаха и той отново повърна. Въпреки, че втория път бяха само стомашни течности, този път се почувства по-добре. Кольо се изправи и направи поредния опит да се движи на някъде. Корема му даде сигнал, че има нужда и от храна и от вода. Но затворника се опита да не мисли за това. Това място бе нещо като трупохранилище. Дали го бяха помислили за мъртъв? Тук не виждаше други живи хора. Кольо крачеше из мрачното трупохранилище надявайки се да стигне до някакъв изход, който да го измъкне най-накрая от това ужасно място. Но колкото повече вървеше толкова повече труповете ставаха повече. На места бяха цели камари, които приличаха на малки хълмчета, той минаваше покрай тях и продължаваше в мрака прескачайки поредния труп, който помръдна...

Част 20

 Кольо се спря. Дали му се бе сторило или наистина до кракът му бе мръднала тази ръка. Не, едва ли привидяло му се беше. Той тръгна да подминава и чу звук от под телата: „Ммммм....щщщ“

Звучеше му заглушено като „помощ“! Боже има някой под телата. Има някой жив! Той премести един бая едър господин, след него и една госпожа с пищен бюст. Тогава се откри главата на момиче с разноцветна коса. Тя се провикна:

 - Помощ, ще ме измъкнеш ли, че ще си изпукам тука?

 - Успокойте се, сега ви помогна да излезете. – отговори развълнувано Кольо. Той помести още няколко тела докато успее да стигне до момичето. Тя беше между 23-25 годишна с червена коса на зелени, сини, лилави, черни и бели кичури преплетени в края с малки различни по цвят от кичура панделки. Момичето бе облечена с черна нощница. Тя рязко измъкна дясната си ръка из под купчината и скочи на крака.

 - Е, много беше сложно да ме измъкнеш! – извика саркастично девойката. – Сега трябва да ме измъкнеш от това място!

Кольо я погледна с лек неприязън и без да отговаря тръгна мълчаливо напред. Не харесваше неблагодарните хора.

 - Ей, къде тръгна? – кресна момичето. – Егати и кавалера!

Кольо вървеше в мълчание напред. Само за миг поклати глава и пак продължи. Тя тръгна по него, но тъй като доста беше изостанала се опита да забърза и веднага се спъна в главата на някаква починала жена. Последва пльоскане напред и силни стенания:

 - Ау... ох.... къде по-дяволите сме! – изстена момичето и тръгна да става, но бе размазала полуразпаднало се тяло, и се плъзна по разтеклите се вътрешности и полуразпаднала се кожа. Кольо я съжали и се върна подавайки и ръка. Тя се изправи и веднага повърна, като за малко да оповръща краката на Кольо. Тя застана за миг приведена. После избърса устата си с ръка и прошепна:

 - Благодаря...

 - Браво, значи можело! – каза на свой ред Кольо. Момичето го погледна и каза:

 - Как се казваш надувка?

 - Аз, надувка? Ха-ха... – разсмя се Кольо. – Казвам се Кольо, ами ти?

 - Аз съм Чарлолета! – подаде му ръката си момичето, след като я избърса в нощницата си.

 - Много странно име? – попита Кольо.

 - Нали? Много ми харесва, когато бях на 21 си го смених. Наш‘те ме бяха кръстили Кръстана.  – поклати ядосано глава Чарлолета: - Кой кръщава детето си така?

Кольо тръгна пак през труповете, а Чарлолета го последва, когато пред Кольо падна едно тяло, а очите на убитите същества в бельото му почнаха да светят...

Част 21

 Кольо и Чарлолета гледаха падналото тяло, след което тя го попита:

 - Какво свети в гащите ти?

 - Ъ...? А, да... – Кольо извади шестте очи които бе събрал от последните същества, които бе убил.

 - Ти си успял да ги пречукаш? – момичето взе две от очите и зяпна с отворена уста.

 - Да, но още не мога да установя как да ми помогнат.

 - Ти тъп ли си! – каза цапнатата в устата Чарлолета. – Те отварят вратите на прозрачните ни затвори с тях.

 - Да но как се задействат? – Кольо докосна тялото по шията. То бе на тъмнокоса жена. Поклати глава в отрицание. Жената не бе жива, даже тялото и бе ледено.

 - Трябва да разбереш как да ги активираш! – каза Чарлолета.

 - Защо точно Чарлолета? – попита неочаквано Кольо.

 - От чар, що‘т съм чаровница, нали? – момичето се фръцна секси повдигайки нощницата си. Кольо направи физиономия и поклати глава във вид на отчаяние, а тя извика сърдито:

 - Ей, ти да не си гей?

 - Не съм, но си много малка за да ме впечатлиш. И живея с някого отвън!

 - Имаш си половинкааа... – провлачи палаво Чарлолета, като почна нежно да докосва голите му космати гърди с нокътя на показалеца и палаво изплези езиче.  – Спокойно, аз няма да те ухапя.

 - Трябва да спреш да се лигавиш, ако искаш да се измъкнем от тук! – каза със сериозен тон Кольо.

 - Ти си длъжен да ме измъкнеш оттук, нали Коле... – продължи да се лигави тя прехапвайки устни. – Виж сигурно си прав, но ако не се измъкнем от тук какво друго ни остава?

 - Да вярваме, че ще успеем!  - той погледна очите в ръката и. Те бяха станали отново сиви. Кольо протегна ръка и тя му ги даде. Като направи физиономия на сърдита палавница. Кольо си беше спомнил как излезе от неговия прозрачен затвор и почна да ги подхвърля отново нагоре. Те пламнаха отново като две малки огънчета, а помещението под тях се разтресе. Труповете взеха да подскачат нагоре, надолу, а тези под тях, на които стояха взеха да пропадат надолу...

 

 

Следва...

» следваща част...

© Костадин Койчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??