Прозрачен затвор

Част 14

  Прозрачния затвор бе празен и мрачен заради времето навън. Кольо се беше свил в един ъгъл и гледаше навън. В този момент съжаляваше, че беше предизвикал да го накажат. Ако не беше останал в розовата тоалетна сега щеше да има книга за четене. В далечината над морето проблесна светкавица. Но от друга гледна точка, това което беше видял или си мислеше, че е видял го озадачаваше още повече. Какви бяха тези същества? От къде идваха и защо сме им? Дългокосото момче, му беше казало, че ги е виждал. Но дали беше истина? Бай Георги очевидно беше много изплашен, той даже не му обели и дума. Директно си излезе. Кольо се изправи, сега надуши мириса от тялото му. Определено имаше нужда от баня. Той почна да крачи напред, назад мислейки какво да прави. Как да се махне от тук, в мислите му постоянно изкачат мисли за Мая. Любимата му Мая! Какво ли прави сега, дали и тя го мисли? Колко ли и липсва? Той си я искаше, искаше да е в прегръдките ѝ. Да се целуват нежно, да се докосват нежно, да се сливат в едно. И след това двамата да излязат в паркчето до тях. Да си вземат по бира да седнат на някоя пейка и да си говорят за бъдещето. Но днес бъдещето на Кольо беше без Мая. Някой го държеше тук и нямаше изгледи да си тръгне. Той отново се затича, засили се и с двата крака се опита да пробие прозрачната стена срещу себе си. Но отново краката му потънаха в мека материя и Кольо се свлече на прозрачния под. Това отново го разгневи и той рязко се изправи и почна да подскача със злоба по пода. Но ефект нямаше. Когато се умори легна на прозрачния под и започна да хленчи, да удря с леки удари по него. Над него проблесна поредната светкавица и дъжда заваля. Дъждът отново преминаваше през стъкления затвор все едно, той не беше там.

 - Как вали дъжд през... като съм тук? Как, съм тук а вали през скапания прозрачен затвор и аз нищо не усещам? КАААК? – извика последната дума, а срещу него бе наредена масата за обяд. Боже има обяд! Помисли си той и се изправи обнадежден. Замисли се, че в нормалния свят хората си мият ръцете преди да седнат да се хранят. Но той беше в някакъв затвор, прозрачен затвор. Обяда бе пълноценен и вкусен. Храната леко подобри настроението му. Последва редовното ходене до тоалетна. За негово учудване попадна в изцяло бялата тоалетна от първия ден. Когато си свърши работата застана на мивката като се изми, се загледа в огледалото. Тогава в огледалото видя, че зад него в плочките нещо помръдна. Някакво моментно невидимо раздвижване. Божичко, то бе в тоалетната при него. Това разгневи Кольо и той гневно хвана огледалото и го изкърти. Хвърли го в посока на нищо не подозиращото прозрачно същество. Във въздуха се разхвърчаха стъкла и кръв. Кръв? Но тя не беше неговата! Беше го уцелил, и го беше наранил, значи не си внушаваше. Всичко отново потъна в черна мъгла, като този път нямаше предупредителни сигнали. Пред него се материализира безплътно създание с огромна глава и пипала. То се сливаше  идеално с мъглата но огнените му очи проблясваха срещу Кольо. Едно от пипалата му се уви около шията му. Кольо хвана пипалото и почна да го дърпа. Чу се цвирещ звук, нещо между кон и гъска. За негова почуда, съществото го пусна. Но той все още не можеше да си поеме въздух. Започна на вижда замъглено, отново му пресъхна гърлото и преди да припадне почна да размахва юмруци в пристъп на безсилие и ярост. Тогава усети нещо лигаво по единия си юмрук. Успя да удари една пестница на съществото, което видимо и не очакващо се разтресе, а огнените му очи паднаха от главата в нищото, в безкрая. Кольо усети че стъпва на нещо твърдо, а мъглата започва да се разсейва. Усещаше и свеж въздух, който напълни дробовете му. Зрението му се оправи, а когато мъглата се разсея видя, че е попаднал в дълго помещение с множество врати. Тези врати бяха разположени от двете страни на безкраен тъмен и мрачен коридор. Дори не можеше да го осмисли. Огледа се и първосигнално докосна първата дръжка и вратата светна с бяла светлина...

Следва...