на баба ми Рада
  
    Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар, прастар пуловер. Сътвори ме навремето една жена, която много обичаше да плете. Какви сложни плетки знаеше, не е истина просто! Плетеше дрехи и шушони за мъжа си, за двете си дъщери и за зетьовете, за внуците, за себе си май почти нищо...Та така като ме създаде навремето с много свежи цветове бях, греех направо! Носеше ме големият син на по-голямата дъщеря. Колко футбол съм играл, колко съседски дървета съм обирал, колко бой съм ял и съм се бил с махленските деца...После като му станах малък ме доизносва брат му. И там " програмата" беше горе-долу същата. След време в един чувал заедно с други дрехи попаднах в дома на по-малката сестра. Нейната дъщеря ме носеше в гимназията. Даже и като студентка. Въпреки, че вече не бях в първа младост. Но бяха такива трудни години, че на никой не му пукаше особено как се облича, нито някой те гледаше как ходиш облечен. Момичето имаше колеги в Университета, които ходеха с по две тънки якета едно върху друго зимата, понеже нямаха пари да си купят дебели...
  Колко съм учил за изпити!...Госпожицата си беше въобразила, че й нося късмет! През зимните сесии на всички изпити все с мен се явяваше. Пренасял съм кофи с дърва за печката. Изгорен ми е единият ръкав на нея. Ринал съм сняг зимно време пред входната врата - за да мога да изляза и да отида на лекции. На колко студентски купони съм бил, колко съм танцувал! И на планина съм ходил - по хижи да празнувам студентският празник. На една от тях собственичката ми се запозна с бъдещия си съпруг.  
  После завърши и се омъжи. Вече ставах само за вкъщи. Когато беше бременна как ме риташе това бебе...Все едно тренираше за Световно!...Тя също много обича да плете, но не знае толкова сложни плетки като баба си. За сметка на това гледа да стават колкото се може по-шарени нещата. Основно за себе си твори шалове, чанти и пончота, с които прилича на папагал...
  
  Та така. Жената, която ме изплете навремето, отдавна вече не е на този свят. Но аз още мърдам. Наскоро внучката й най-после реши да се разделим след дълга и вярна служба. Прибра ме заедно с други дрехи - ветерани в една торба и ме даде на едно ромско семейство, на което редовно дава разни неща. Този път - като подарък за Коледа. Очаквам съдбата си с примирение. Щастлив съм, макар и доста поизносен и поизбелял. Защото съм служил вярно години наред! И ще продължавам да служа - до последна бримка, до последна нишка!...