Purgatorium, Част трета

Purgatorium, Част трета

Тълпата заплашваше да го стъпче. Митингът, замислен отначало като протестно шествие на некoлцина недоволни студенти се разрасна до бурен общонароден протест. Гладни и онеправдани излизаха и масово изразяваха своята ярост и недоволство. Протестираха срещу всичко. Срещу отнетата им работа, срещу високите цени, срещу глада. Но главното, което ги караше така бурно да недоволстват бе неправдата и отнетото им достойнство. Липсата на справедливост се дефинираше най-трудно, но винаги стоеше в основата на народния гняв. И то с право.

Тук е мястото да обясним някои особености на устройството на Небето. Пространството се делеше на Надземно и Подземно Царство. Всичко, което се намира над повърхността, огряно от седемте светила, наречени Еони е Надземното Царство. Останалото, зарито в дебрите на тъмнината и скръбта, намиращо се под повърхността  е Подземното Царство. Справедливо е да отбележим, че Двете Царства са две части от един и същ Континиум. Те не могат да съществуват едно без друго. Взаимно се обуславят. Всяка една част се състои от отделни слоеве, нива, които се наричат Сфери. Надземното Царство съдържа тридесет и шест, а Подземното – девет сфери.

Най-горната, тридесет и шестата Сфера е мястото на Вечната радост, недостижимото и нетленно Царство на Вечните и Непреходните. Това е градината на боговете, която описахме в една моя поредица отпреди десетина години и която може да прочетете и тук под името „Едем“. Но Градината не е достъпна за всеки. Тя дори е обитавана от малцината избрани, които ревностно я пазят от скверните и недостойните. Това са боговете. Историческия период, който виждаме е времето на гордите и неподвластни на времето членове на един Пантеон. Величавите римски властелини, езическите божества, в които се изродиха позастарелите древногръцки богове. Предвождани от славния Юпитер те не се посвениха да установят своята безпрекословна власт над всички нетленни същества. И го направиха с кръв и меч. От тогава нещата в градината потръгнаха зле и това състояние се отрази на всичките небесни и подземни сфери. Най-много пострада сферата на земните. Загубили своят светъл пример, обезверени в светостта на боговете си хората започнаха да се отдават на най-ниски и недостойни за описание страсти. Мнозина от тях оправдаха нечестивите си постъпки като сочеха за пример кръвожадността, подкупността и нечестието на висшите си божества. На Земята се възцари хаос, който заплащваше да я превърне от копие на Градината в пепелище от несбъднати въжделения.

Започна ерата на големия преход, на катарзиса, който трябваше да промени съществуващите отношения, доказали своята пагубна неспособност. Дойде времето да се заменят старите авторитети и да се преосмислят висшите ценности. Кръвожадността и безкомпромисната сляпа божественост не можеше повече да задоволява, както земните, така и небесните си нужди. С тая задача се нагърбиха младите, които предстоеше да поемат по пътя на божествеността и да докажат своето превъзходство.

На един от тях, младия Яхве сега му предстоеше непосредствената задача да се спаси от стъпкването, с което го застрашаваше недоволната тълпа. А това му се налагаше поради факта, че посоките им се разминаваха. Докато множеството се стремеше към Хълма на Пантеона, то Яхве бързаше да открие своята любима Яшера, за да я предпази от опасността, от връхлитащите ги неприятни събития. От яростта на бясното множество, което стъпкваше всички и всичко по пътя си.

Когато с не малко усилия успя да се добере до женския кампус я съзря. Беше взела някаква тенджера и меден черпак и се отправяше заедно с други студентки по посока на масовия митинг.

- Яшера! – викът му се изгуби в общия глъч. Запробива си път през множеството за да я достигне – скъпа, спри се!

Няколко злобни погледа се отправиха към него, но като видяха, че и той е студент притежателките им му сториха път. Премина още няколко метра и я хвана за рамото. В първия миг тя се опита инстинктивно да се отскубне, но като го видя му се усмихна и го прегърна силно, като при това за малко да му обрули лявото ухо с ръба на тенджерата.

- Къде се загуби, Яхве. Търсих те. Отиваме ли да протестираме, скъпи? Време е да дадем заслуженото на тия обирджий!

- Защо не дойде в ресторанта? Толкова те чаках…

- Сега не е време да се сърдиш – проблясна хитро пламъче в погледа ѝ – обещавам да се реванширам, а сега тръгвай – последното прозвуча почти като заповед.

Какво ли означава тоя поглед. Дали пък не иска да установи някакво властово отношение, още преди да се е задълбочила връзката ни, питаше се голобрадия Яхве, но чувствата не му позволиха да ѝ се противопостави. Взе някаква метална чиния и тръгна до нея, въпреки, че знаеше добре, че с дрънкане на празни съдове и викове едва ли щяха да постигнат нещо повече от това да им изпратят някоя кохорта от исполини или дори гневен безмозъчен Циклоп. А една такава среща по никакъв начин не може да бъде в полза на домакинското множество. Бе нужно едно ново начало, един нов принцип, Единоначалие, което безкомпромисно да помете стария, неефективен и омразен ред.

Яхве наскоро бе разбрал кое е това начало. Бе го прочел в старите пожълтели ръкописи, който никой друг не ги четеше. И като го прочете разбра какво е убягвало толкова упорито на всички досегашни божества, до какво така и не бяха успели да се докопат, за да постигнат долните си цели. След като Истината му се разкри и разбра за Аеол, оставаше да открие нещо, не по-малко важно.

Да разбере къде и как да го намери.

следва продължение