Бес беше един от гърчеещите се трибали, които взеха участие в походите на Александър Велики срещу Персия. Той успя да се превърне във високопоставен стратег на самия Селевк I. Неговото тщеславие достигаше самото небе. Винаги ходеше с четирима придружители, които на четири различни езика (илирийски, тракийски, гръцки и персийски) величаеха неговите славни подвизи. Един ден, излизайки от своя палат в Азия, той намери четиримата си служители пред вратите на своя имот. Щом зърнаха господаря си да се приближава, те мигом прекъснаха своя разговор, наредиха се в една плътна редица и отправиха възторжен поздрав към Бес. По стар обичай, те трябваше да хвалебстват по негов адрес. Честта да започне пръв, имаше елинът:

          - За мен е чест и удоволствие да служа на толкова велик стратег като Вас, господарю. Ако мога да избирам между Елисейските поля и вашата опека, аз всякога бих избрал Вас! Вие сте светлината, без която не мога!
          Щом като Бес усети, че неговият слуга прекъсва речта си, започна да го пришпорва:
          - Вярно е, че аз съм най-благородния сред благородните, но освен това съм...
          Още преди Бес да има възможността да завърши изречението си, елинът продължи:
         - Същински герой, прославен в безбройни битки, сразил извънредно количество варвари, разнасящ словото по всичко страни на тия диви земи, които трябва да бъдат цивилизовани. Вие сте този избраник на боговете, който трябва да поведе човечеството по пътя към мисълта!
         Съблазнен от тия слова, Бес изказа своята благодарност към елинския си слуга и обърна поглед към персиеца. 
          Роден и израснал в коренно различно от елина общество, персиецът започна да приравнява личността на Бес с божество:
          - За мен е чест да Ви служа, господарю Бес! Вие сте от боговете изпратен мой властник. Вие сте бог, заклещен в тоя свят от смъртни нещастници. Вам са отредени още безброй велики подвизи. Вие ще спечелите още безброй сражения и ще направите така, щото да пребъде волята на боговете!
          Щом чу тия слова, Бес изпадна в душевна наслада. Отнесен в повеите на своето тщеславие, той не можеше да продума нито дума, затова просто погледна към своя илирийски подчинен.
          Илириецът, лишен от образоваността на елина и на персиеца, нямаше възможност да използва красиви и абстрактни понятия, за това заложи на старинните думи в езика си, така че да накара своя господар да си представи как някога неговото име ще звучи из песните на всички народи от Илирия до Индия.
          - О, господарю – каза илириецът – Вий сте начеването. Вий сте и края. Вий сте слънцето, кое ме кара да се будя сутрин и месецът, кой ме кара да заспивам нощем. Вий правите така, щото да чувствувам гордост, защото Вий сте най-благородния и най-праведния от всинца стратези, кои витаят по земята, а аз имам честта да Ви служа. Всяка сутрин и всяка нощ отправям молитви към боговете във ваша чест, о, господарю Бес! Вий сте не чиляк, но Вий сте бог!
          Бес слабо разбираше точно това илирийско наречие. Той се впечатли от странните думи и неподредените изречения, които използва илириецът и си представи как някога вече престарелите негови съвременници ще пеят на внуците си за неговата велика личност. Той тайничко се зачерви от удоволствие и погледна към своя четвърти слуга, тракиеца.

          Бес беше избрал именно тракиец от своето трибалско племе, за да може успешно да общува с него без никакви затруднения. Може би изборът му беше правилен, понеже за него словата на тракиеца бяха по-нежни и привлекателни от орфеевата лира.

          - Аз, бедния трибалин, Геньо – започна да говори слугата – син на бедния грънчар Ваньо, не мога да опиша радостта, която изпитвам, че служа на толкова велика личност, каквато сте Вие, господарю Бес! Вие сте тоя юнак, който може да ощастливи 101 жени за една нощ, Вие сте тоя юнак, който още щом развее бойното знаме прогонва всички врагове далеч от бойното поле. Вие сте този юнак, който успешно побеждава годините. За своите 3 години във вашия палат аз забелязах, че Вие не стареете, а даже напротив, годините се бесват! Вие ставате все по-млад и по-привлекателен, все по-силен и по-мъжествен, все по-добродетелен и все по-гръмогласен, все по-богоравен и все по-велик. Всеки път, когато отивам до съседния град, за да изпълня вашите поръчки, аз дочувам как се носят безброй легенди, касаещи вашата небивало велика личност. Дочувам как безброй девици са готови да платят, за да попаднат във вашата ложа поне за една нощ. Дочувам как царе от целия свят дават мило и драго, за да дойдат тук, във вашето имение, за да срещнат Бес, великият воин, който тръшваше по 20 перси на бойното поле, този Бес, чиято ромфея  е най-окървавена от всички оръжия, които съществуват по земята, този Бес, комуто дори боговете биха завидили заради неговите всевисшни качества!
          Щом Бес чу тези думи, очите му светнаха:
          - Сигурен ли си, в думите си? Сигурен ли си, че хиляди девойки копнеят да споделят брачното ми ложе?
          - Напълно сигурен съм, господарю! - отвърна на мига Геньо – Мога да Ви заведа при най-добродетелната жена, която нявга съм срещал. Тя ми е казвала неведнъж, че жадува да  бъде ваша съпруга!
          - Любопитно, заведи ме! - отвърна с изумление Бес и отпрати останалите трима свои служители.
          Геньо одържа на думата си и заведе Бес при една дама, носеща звучното име Елена. За жалост на Бес, трибалския слуга така и не сподели за своята любовна връзка с нея през последните две години. Елена действително успя да спечели сърцето на Бес за по-малко от ден и след седмица се вдигна пищна сватба, която приключи доволно за всички, освен за младоженеца, който още на следващия ден бе увенчан с рога. Може да се каже, че Геньо беше най-облагодетелстван от всички, защото хем се отдаваше на ласките на своята любима жена, хем не плащаше нито една драхма, за да я издържа. Единственото, което трябваше да прави е да хвалебства по адрес на Бес, т.е нещо, което му се отдаваше превъзходно.
          Така преминаваше времето. Година след година, Геньо ставаше все по-богат и по-богат, все по-нахален и по-нахален и все по-умел в плътската любов, защото той беше единственият мъж в имението, който не трябваше да напуска имота, за да прави любов. Бес така и не вярваше на слуховете, че е рогоносец и наказваше всеки, който смееше да твърди това и всеки, който обиди с нещо Геньо. С течение на времето, той не смееше да направи нищо без да се посъветва със своя любим сънародник.  Така той, героят, опазил живота си в безбройните походи на Александър Велики, сдобил се с небивало богатство и власт, се превърна в роб на своя слуга, изваден от дебрите на най-окаяното трибалско селце. Победителят се превърна в победен, защото повярва на всички небивали хвалебствия и защото бе твърде наивен да сключи брак, от който той не видя нищо хубаво. Елена пропиляваше богатството му и се хвърляше в прегръдките на Геньо нощ след нощ, но за жалост, той (Бес) отказваше да приеме истината. Просто сляпо продължаваше да вярва, че щом слуша благите хвалебствия на своите подчинени, слуша самата истина.