(произведението е свързано с разказа на Роси Димова "Първа среща": https://otkrovenia.com/bg/proza/pyrva-sreshta-25)

       * * * * *

       Това стана в началото на века, когато Златни пясъци още си ги биваше като курорт и цените криво-ляво бяха по силите ни. А ние - бойни, напети гларуси, крилата ни яки, загарът ни бронзов. 

       Лятната сесия най-накрая беше свършила и в един юлски ден двамата с Фацата разположихме тела на плажа под хотел "Берлин", малко преди яхтеното пристанище. Времето беше хубаво, но за голям наш яд и разочарование летовничките хич ги нямаше. Само едни розови немски бабички ни огледаха с нездрав интерес, казаха си нещо и се разхилиха. Имаше много шкембовци, с тях ние изградихме взаимна мълчалива ненавист.

       Изглеждаше, че този ден ще бъде голяма черна точка за практиката ни на бройкаджии. Само че съдбата, дали защото е сляпа по рождение, явно си падаше закрилница на нашата порода гларуси. И сега не ни обърна гръб. 

       След като не успяхме да си намерим нищо на плажа, Фацата предложи да пием по бира с хот-дог на открития бар на пясъка. Беше станало обед. Седнахме на високите столове и бързо пресушихме халбите си. Изядохме сандвичите и нямаше за какво още да висим там. Канех се да кажа на Фацата "айде да си ходим", когато той ми открадна фразата и я каза вместо мен. Само че я произнесе типично по варненски и схруска няколко буквички, сякаш хот-догът не му беше стигнал:

       - Ай хойм!

       В този миг аз се обърнах настрани и видях две страхотни гаджета по бански, от страната на Фацата. Тъкмо влизаха в бара. Фацата и той, нали е мъж с фаца, също завъртя глава към тях. Едната беше дългокрака блондинка, тя директно го загледа и му се усмихна:

       - Ахой! - каза тя и седна на бара до него. 

       - Ахой! - каза и другата, зеленоока брюнетка, заобиколи редицата и седна на стола от лявата ми страна. 

       Господ бе чул молитвите ни преди ние самите да сме ги отправили! Спуснал ни беше истински богини-изкусителки. 

       Оказа се, че богините бяха чехкини. Взели Фацовото "ай хойм" за "ахой" към тях, а пък на чешки "ахой" значи "здрасти". На нас повече не ни трябваше. Естествено, веднага ги черпихме по един малък ром с кола, запознахме се и взехме да дрънкаме всякакви щуротии и глупости на скапан руско-немски. Те май не си падаха много по руския, тъй че мохабетът, или шпрехенето, продължи изцяло на немско. По-точно, изцяло на развален немски и от двете страни. 

       Сладураните се казваха Маркета (откъм мен) и Зденка (откъм Фацата). Родителите на едната били кумове на родителите на другата и двете семейства празнували двайсетгодишнината от сватбата с обща почивка на Златните. На момичетата им било страшно тъпо в пенсионерската компания и много скучаели. Казаха, че не са стъпвали във варненска дискотека и се чудели дали било яко. 

       Мислите ли, че след такова начало нещо може да се изпорти? Обаче аз и Фацата, нали бяхме аз и Фацата, вложихме целия си талант за да се изпортим. 

       Схемата беше нахвърляна с шеметна бързина. Зденка и Маркета щели лесно да навият старите да ги пуснат, те по цял ден само поглъщали пиво и друго не ги вълнувало. Довечера в осем ние щяхме да ги вземем от техния хотел "Морско око", той си беше наистина много тузарски хотел. Щяхме да ги заведем във Варна с колата на Фацата. Първо щяхме да пийнем по коктейлче на "Пунта кана", на самия бряг на морето, а после щяхме да ги замъкнем я в "Копата", я в "Авеню", я в някоя друга дискотека, където всички щяхме да се наскачаме и налудуваме, оставяйки в нас да се разбушуват горещи копнежи и стремежи.     

       Очертанията на вечерта бяха многообещаващи като устните и тръпчинките на двете красавици. Единствената подробност беше, че Фацата всъщност нямаше кола, а само книжка. Но ние не унивахме, защото имахме на разположение няколко часа да си намерим таратайка отнякъде.

       Изпратихме мацките до тяхното "Морско око" с уговорката, че ще се видим пак там след шест часа. После се качихме пеша до автобусната спирка срещу Управлението. Дадохме последните си пари за билети до града. В следващите часове трябваше да привлечем и нови свежи капитали. 

       Не знам защо става така, но опре ли до зарибявки с жени, старите бойни томахавки между бащи и синове се заравят, а старецът-враг изведнъж става твой първи съюзник. Сякаш жената я сваляш не за себе си, ами за него. Честолюбие, гордост или обикновена мъжка солидарност, не знам какво е, но винаги сработва. Аз бях малко на нож с баща ми, защото поради екстремна некадърност му бях повредил ъглошлайфа - опитал бях да режа с него един суджук. Освен това му дължах мангизи от един загубен футболен мач. Но щом чу каква причина имам да пратя по дяволите негови собствени финикийци, дето си ги е припечелил с честен труд и пот, веднага предложи примирие и безлихвен заем. Сто лева хич не бяха малко пара за една вечер, а на един печен варненски гларус трябваше да са предостатъчни. Бащата даже подхвърли, че по-нататък може да ми ги опрости, ако му уредя една екскурийка до Старе место и река Вълтава. 

       В това време Фацата също обработил добре стария Фаца. Задигнал му хем стабилно количество цифрички, хем ключовете за древния Опел. За първото си послужил с кандърми и молби, за второто - с коварство. Просто гепал ключовете за опела без да го пита. Както бързо стана ясно, това ни донесе големи беди. 

       Фацата живееше на пъпа на Варна, а аз в квартал "Чайка", така че му бях на транзит за Златните. В седем и половина ме взе от спирката на Акациите. И двамата се бяхме барнали с тренди дрешки и се бяхме поръсили с евтин афтършейв. Най-тъпото беше, че от зор и мерак всеки се беше порязал на едно и също място на лявата буза. Както бяхме с еднакви прически и еднакъв слънчев тен, с тези ранички приличахме на близнаци. Тъкмо му казах здрасти и колата хвана средната лента на пътя, и той измърмори през зъби:

       - Имаме проблем, Бацоне. 

       - Подушвам - казах аз. В купето на опела смърдеше ужасно и не беше от афтършейва. Помислих си, че Фацата е сполетян от едно от периодичните си стомашно-чревни въстания, на което и дължим миризмата. На него му се случваха такива неща понякога, особено когато се печеше междуполова афера и интригата се завързваше. Миналото лято, докато се точеше на една украинска парантия¹, Фацата изкара цяла нощ в кенефа на "Планет клъб". За негов карък тоалетната там е унисекс и скоро целият бар беше разбрал каква е работата. Украинската парантия излезе съобразителна парантия и бързо се преориентира към мен. После Фацата си призна, че при обилно стеклите се у него обстоятелства, не го е яд нито на нея, нито на мен. 

       Обаче сега аз му бях бесен. Не можеш да отиваш на първа среща с две чешки ходещи фантазии и да се омиришеш като пор. Не можеш! Язък и на фацата ти, и на фасона ти. Отворих уста като турско джезве, за да го поставя където му е мястото, но я затворих преди да мога да кажа каквото и да е. Затворих я, защото откъм задната седалка чух един жален нечовешки вопъл:

       - Бее-е-е-е-е!

       Обърнах се слисан и... какво по дяволите? Бащата на Фацата отдавна беше изкорубил колонките отзад и от багажника се подаваше физиономията на една овца. Да, именно овца. С торс в багажника на колата и с муцуна, надничаща през дупката. 

       - Фаца, какво е това, бе!? Какво, да го е*а, е това? 

       - Ами овца е, Бацоне. 

       - Виждам, че е овца. Какво прави шибаната овца в багажника на колата? 

       - И аз това искам да питам баща ми. Сигурно е смятал утре да ходи на село с нея.

       - На село с овца? Много хубаво, Фаца. Пасторално дори. Ама ти нали не си забравил, че нас двамата ни чакат страшни чешки мацки на Златни пясъци да им го отперим. Давай да я мятаме някъде тази овца и да проветрим колкото можем. 

       Тъкмо минавахме изходната табела на града и се носехме на север. Вдясно от нас беше невероятната морска шир, а някъде отпред ни чакаха двете прекрасни пражанки. Но зад нас седеше смрадливата овца, блееше и прецакваше всичко. Фацата не беше склонен да я разкара и това ме вбесяваше още повече: 

       - Чуек, не мога да я изхвърля. Баща ми ще ми види сметката. 

       - Фацка, как си представяш да качим чехкинчетата в тая осмърдяна кола? В тоя обор? В това-а-а... това-а-а... Как се казва мястото, дето си държат овцете? 

       - Кошара.

       - Добре, кошара. В тая кошара?     

       - Бе ще им се извиним някак. Жал ми е за животинката, пък и баща ми какъвто е... 

       - Жал му било за добичето! Баси! Много жалостив си станал. Ама на чехкинчетата няма да им простиш, а? Какво баща ти? Да не смяташ, че ѝ мисли добро на тая овца? Или ще ѝ тегли ножа, или ще я продаде на някой друг за същото. 

       Накрая вдигнах ръце от него. Като паркирахме на Златните му казах поне да остави прозорците смъкнати, че да проветрим купето колкото се може повече. Той и на това не се нави. Можело овцата да избяга или някой турист да я задигне. Идиот!           

       В жабката имаше дезодорант и се напръскахме с него, барем да не воним на кочове. Слязохме при "Морско око" точно навреме и двете чехкини дефилираха от лъскавото фоайе на хотела с грацията и стъпката на манекенки. Бяха с бели тесни панталончета и с леки блузки дюс с деколте и презрамки. 

       - Ох, котьо! - прошепнах тихичко аз, но Фацата веднага ме сръга. "Дай да не се излагаме пред чужденките" - каза той и после и двамата ги извадихме. Розите. 

       Такава беше великата традиция на гларуса: "вземи една българска роза от мен, нека тя да ти напомня..." Аз специално бях душил като пес моята роза, за да проверя дали и тя не се е увонила на овца по пътя, но не беше. Много хубаво си миришеше, таман на роза. 

       - Просим, красна! - казах аз, изопнах се фигуративно и ѝ поднесох розата. 

       - Як си галантни!² - измърка тя и поднесе розата към нослето си, без да ме изпуска от поглед. 

       Фацата пък омайваше Зденка. "Лийбе фройлайн", "зо хюбшес медхен³" и все такива сладоледчета. Докато стигнем до колата и двамата бяхме трупнали много плюсове, само от приказки и стойки. Страшно се надявах хайванчето някак да се е изпарило от там, ама грънци. Там си киснеше и усилено блееше, овцата ѝ с овца. 

       Първото "Бе-е-е-е" очаквано бе посрещнато с писъци на ужас. Възклицанията на жените са едни и същи на всички езици, поне в това съм ги спипал, че са еднакви. Но пък и си бяха в пълното право да пискат, предвид ситуацията. Голяма тъпня, не искаха да влизат в колата. Ние взехме да мажем и да метем, едвам озаптихме положението. Обяснихме, че бащата на Фацата е голям местен стопанин, крупен чобан и почти милионер, който постоянно търгувал и въртял животновъдство. Полека-лека стабилизирахме работата и позициите ни отново станаха добри. Качиха се. На влизане във Варна момичетата вече бяха свикнали с овцата, даже се кискаха и забавляваха. Ние се облизвхме като лакоми котаци и предвкусвахме още по-големи забавления. 

       Нарочно паркирахме до Римските терми в старата Гръцка махала, за да ги впечатлим допълнително с висока култура. И там настъпи същинска старогръцка трагедия. Ако Фацата не ми беше приятел и ако аз бях Зевс, а не Аполон, да съм го приковал на скалата на Термите като същи Прометей. Простотията му ни докара дотук. 

       Баща му оставил някакви карантии на задната седалка, после ги махнал от там. Добре, ама всичко се разтекло по тапицерията и чехкините през цялото време седели на мокрото. Остави дето овцата през цялото време блееше и им се вреше, ами белите им панталончета направо... Мани, то не беше за разправяне. За Мис мокро дупе беше. 

       По-лошо беше как реагираха, когато и четиримата зърнахме разпечатката. Имаше логика в реакцията им, това им го признавам. Но не беше честно и аз да го отнасям наравно с великия грешник до мен. С нищо не бях виновен собствено. Зденка се разплака. Маркета, понеже мен ме имаше за по-близък от Фацата, ме пустосваше на нейния език. Аз взех да нареждам него на немски, за да ѝ сигнализирам кой е виновникът. Една реститутка от първия етаж излезе на лоджията си да ни се кара. Били сме много шумни, не чула какво казвал Рич Форестър по "Дързост и красота". Беквокалите в цялата симфония се осигуряваха от овцата. Тя си блееше нонстоп. 

       Фацата, който винаги бе добър импровизатор и намираше временни решения на мащабни кризи и аварии, надвика останалите: 

       - Нойе клайдунг! Вир кауфен. Гешенке. Гешенке. Алес фон унс. Вартен ин ауто⁴!     

       - Какво нойе клайдунг, бе пич - изстенах аз. - Не зацепваш ли, че по това време всички бутици по Гезмето⁵ са затворени. Отде да им търсим чисти панталончета сега? 

       - Прав си. Мамка му. Чакай бе, ти нямаше ли една твоя Дашка наблизо? На квартира в Арменската махала? 

       - Дашката ли? О, да, да! Тя още си живее на "Климент", на три преки оттук. 

       - Бацоне, Дашката ни е шансът на нас. Бягай за пазарлък!

       - К'ъв пазарлък, бе Фацка? 

       - Е, к'ъв пазарлък! Тя си е нали-и-и... атрактивна жена. Ти си я знаеш по-добре. Нали и аз я знам как се конти. Дай да откупим клинчетата ѝ!

       - Как ще откупуваме клинчетата ѝ, бе дърво? Ние да не сме някакви фетишисти? 

       - Не, бе, Бацонка! Аз ще остана с чехкинчетата в колата. Те и без това с тия мокри гащи не могат да се покажат навън. На хватка са ни, нямат мърдане. Иди да купиш, че да ги преоблечем!

       - Ти си ебати стратегът, Фаца. Това предварително ли си го мислил да стане така? 

       - Да бе, мислил съм. Ще тръгна аз да свалям чужденки с овца и карантии. 

       Силен довод си беше, нямаше какво да се рече. Засилих се до Дашката да правя на пожар търговия с нея. Тя всъщност се казваше Юлия, но ѝ викахме Дашка, защото беше много отворена и сговорчива мадама. Добре се спогаждаше с всички мъже. Имах късмет, че я сварих тъкмо преди да си хване пътя навън. Тя беше варненската Венера-вечерница, по това време винаги излизаше.

       Обаче я хванах на вратата. Гримирала се беше по своя неподражаем начин. Очите ѝ бяха все едно Лайза Минели, която се отказва повече да бъде Лайза Минели. 

       - Даш... ъ-ъ, Юлке, луд съм по твоите клинчета - карах аз по същество. 

       Отне ѝ известно време да осмисли признанието ми. Но като го осмисли, то много ѝ хареса. Тя живееше на квартира при Артюнян, стар местен мошеник, златар и арменец. От него се беше научила на много неща в амбулантната търговия. Направи ми една промоция и качи количеството. Щях да купя три дамски клина на цената на два. Екстра бизнес си беше, оставаше само да се разберем за цената. 

       - Трийсет - предложих аз.

       - Сто!

       - Петдесет - качих. 

       - Сто!

       - Седемдесет - гласът ми изтъняваше. 

       - Сто!

       - Осемдесет за два - стон на отчаяние. 

       - Сто за трите!

       - Сто за трите, добре - пълно морално и комерсиално падение. - Давай ги.

       Много способен търговец беше, гадината. Знаеше, че ме държи за топките и капитализираше като всяка жена, която докопа топки и ги стисне както трябва. Платих ѝ и се досетих, че не са ми нужни три клина, а само два. Сделката не беше хубава за мен, практически ме лишаваше от всичките ми джобни пари. Предложих ѝ опция обратно изкупуване, демек връщам ѝ третото клинче. Тя прие и си го купи за десет лева. 

       Чудя се как всички варненци потомствено сме учени как да пързаляме и да прецакваме по-тъпите от нас в бизнеса. Обаче жените, които идват в града ни и се позастояват, все ни бият в собствената ни игра и на наш терен. После ходих в "Дафни" специално да сравня. Същият бял клин там го имаше на тринайсет и деветдесет и девет. Тъпак!

       Както и да е. Не бях търговец, любовчия бях. Върнах се с двете бели панталончета. Фацата беше постигнал забележителни успехи през време на моята бизнес комадировка. Намерил отнякъде изолирбанд и облепил овцата. Чехкините се бяха успокоили. И двете някак ги беше предразположил към себе си, проклетникът. 

       След като се преоблякоха, нещата вече си влязоха в обичайните релси. Направихме променада⁶ в Морската градина. После седнахме на един бар на брега на морето, с красиви перголи и изглед към нос Галата. Пихме коктейли, омайвахме ги и много се смяхме. А в дискотеката си изкарахме супер. Фацата дръпна добре с пиенето и по едно време ходи да си поръчва бира от диджея. Мислеше го за барман, а пулта пред него - за бара с напитките. На връщане шофирах аз. 

       Така премина първата ни среща с чехкините. На някои от нас тя донесе съдбовни промени, на други не. Само с овцата не знам какво стана. Останалите се оправиха добре. Юлия намери начин как да живее при стария мошеник без да му плаща. За целта стана госпожа Артюнян. Зденка и Фацата се забиха още на следващия ден на плажа пред "Морско око". Пламна страшна интернационална любов между тях и след две години се ожениха. В Прага им се роди момиченце, а във Варна момченце. Тъй е то, златна Прага ражда златокоси красавици, прашна Варна - палави юнаци. 

       Между Маркета и мен не потръгна. Тя ми каза, че съм много сладък и забавен, но си търсела сериозен мъж. После научих, че записала Психология в Карловия университет в Прага. Нищо чудно след нашата първа среща. Сигурно е искала да си изясни защо балканците си държат овцете по колите. 

       Що се отнася до мен, аз реших да я послушам и да ставам сериозен мъж. Посвих си крилата, спрях да летя, кацнах на една кантора. И престанах да бъда гларус-птица. 

       Вместо това станах търговец :) 

       ====================   

       БЕЛЕЖКИ ОТ ГЛАРУСА: 

       (1) - парантия (жарг.) - обратното на целомъдрена жена; 

       (2) - Моля, хубавице / Много си галантен (чеш.); 

       (3) - Мила госпожице; толкова красиво момиче (нем.);

       (4) - Нови дрехи! Ние ще ги купим. Подаръци. Подаръци. Всичко от нас. Чакайте в колата (лош нем.); 

       (5) - Не знаете какво е Гезмето? Вие се шегувате! Или сте си прахосали живота (жокер: главната улица във Варна);

       (6) - Promenade (фр.) - романтична разходка из крайбрежен парк.