6.07.2008 г., 6:49

първата целувка

1.1K 0 1
2 мин за четене

Мислех си, че и тази година ще е същата като всички останали. Мислех си, че ще са поредните ми омразни и скучни празници, през които ще се чувствам по-самотна от всякога, но не беше така.

Случи се нещо доста странно и необичайно. Една съученичка, на която винаги ще бъда благодарна, ме помоли да отида с нея да се срещнем с някакви нейни приятели. С две момчета. Първоначално бях резервирана и не ми се ходеше, но й обещах, а аз спазвам обещанията си.

Вечерта преди срещата бях на рожден ден и много се забавлявах. На следващия ден се чувствах ужасно и си мислех да не отида на срещата, но всичките ми приятели ми казваха: "Отиди. Забавлявай се." И аз отидох. Първо се срещнах с приятелката ми и след това тръгнахме към мястото на срещата ни. Запознахме се, първоначално никой не казваше нищо, но след като се събудих и всички се отпуснахме, се заприказвахме, усмихвахме се и си прекарвахме много приятно. Искаше ми се вечерта да не свършва. Решихте да ни изпратите и когато вървяхме по улицата се смеехме и се гонехме, и се чувствах като влюбена тинейджърка, въпреки че не го осъзнавах и бях убедена, че ти не би ме забелязал. Изпратихте ме до вратата и ми пожела лека нощ и си тръгна. Това беше най-хубавата ми вечер от доста време насам. На следващия ден отидох на училище и очаквах да няма никаква реакция. Очаквах всички вече да са забравили и никой нищо да не е казал. Но приятелката ми каза, че след като сте ме изпратили, сте говорили за мен и че искаш да ме видиш още днес. Страшно много се учудих, но с леко недоумение приех. Срещнахме се отново и всичко беше невероятно. Това продължи около седмица. Прекарвахме си страхотно. И с всеки изминал ден все повече се притеснявах, защото знаех, че наближава. Моята първа целувка. Всеки път, когато се доближаваше до мен, стомахът ми се качваше в гърлото и се изчервявах. И тя, първата целувка, се случи в най-добрия момент.

Разбрахме се да излезем на 25 декември рано сутринта. Навън беше студено и затова решихме да седнем на кафе, на нашето кафе, там, където се опознахме. Седнахме и ти ме прегърна, хвана ръцете ми и ме целуна. Беше толкова хубаво. Най-невероятната целувка. След това през целия ден се усмихвах и се изчервявах щом се сетех за тази блажена целувка и за теб. Пеперудите пърхаха в стомаха ми и бях щастлива за първи път от години. Все още настръхвам щом се сетя за онази вълшебна Коледа и за теб. Благодаря ти за този вълшебен празник. Обичам те.

 

 

На Красимир. Благодаря ти за най-хубавите мигове в живота ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Драгнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...