Jul 6, 2008, 6:49 AM

първата целувка 

  Prose » Narratives
903 0 1
2 мин reading

Мислех си, че и тази година ще е същата като всички останали. Мислех си, че ще са поредните ми омразни и скучни празници, през които ще се чувствам по-самотна от всякога, но не беше така.

Случи се нещо доста странно и необичайно. Една съученичка, на която винаги ще бъда благодарна, ме помоли да отида с нея да се срещнем с някакви нейни приятели. С две момчета. Първоначално бях резервирана и не ми се ходеше, но й обещах, а аз спазвам обещанията си.

Вечерта преди срещата бях на рожден ден и много се забавлявах. На следващия ден се чувствах ужасно и си мислех да не отида на срещата, но всичките ми приятели ми казваха: "Отиди. Забавлявай се." И аз отидох. Първо се срещнах с приятелката ми и след това тръгнахме към мястото на срещата ни. Запознахме се, първоначално никой не казваше нищо, но след като се събудих и всички се отпуснахме, се заприказвахме, усмихвахме се и си прекарвахме много приятно. Искаше ми се вечерта да не свършва. Решихте да ни изпратите и когато вървяхме по улицата се смеехме и се гонехме, и се чувствах като влюбена тинейджърка, въпреки че не го осъзнавах и бях убедена, че ти не би ме забелязал. Изпратихте ме до вратата и ми пожела лека нощ и си тръгна. Това беше най-хубавата ми вечер от доста време насам. На следващия ден отидох на училище и очаквах да няма никаква реакция. Очаквах всички вече да са забравили и никой нищо да не е казал. Но приятелката ми каза, че след като сте ме изпратили, сте говорили за мен и че искаш да ме видиш още днес. Страшно много се учудих, но с леко недоумение приех. Срещнахме се отново и всичко беше невероятно. Това продължи около седмица. Прекарвахме си страхотно. И с всеки изминал ден все повече се притеснявах, защото знаех, че наближава. Моята първа целувка. Всеки път, когато се доближаваше до мен, стомахът ми се качваше в гърлото и се изчервявах. И тя, първата целувка, се случи в най-добрия момент.

Разбрахме се да излезем на 25 декември рано сутринта. Навън беше студено и затова решихме да седнем на кафе, на нашето кафе, там, където се опознахме. Седнахме и ти ме прегърна, хвана ръцете ми и ме целуна. Беше толкова хубаво. Най-невероятната целувка. След това през целия ден се усмихвах и се изчервявах щом се сетех за тази блажена целувка и за теб. Пеперудите пърхаха в стомаха ми и бях щастлива за първи път от години. Все още настръхвам щом се сетя за онази вълшебна Коледа и за теб. Благодаря ти за този вълшебен празник. Обичам те.

 

 

На Красимир. Благодаря ти за най-хубавите мигове в живота ми!

© Елена Драгнева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??