Станът в голямата одая неуморно и ритмично припяваше своята стара, но весела песен. Трак - так, трак - так, отекваше в тишината на зимната вечер, и под сръчните ръце на баба на основите му се нижеха пъстри и красиви шарки. По средата на стаята сърдито зачервил бузите стоеше старият мангал, който топлеше всички нас в студените зимни дни. Пухтеше и бълваше дим като пушач сърдейки се, дето не може да си почива. С нетърпение чакаше всички да си легнат, за да може и той да отмори. На големия скрин до разбоя пък кротко подремваше стар грамофон. Годините не му личаха. Колкото повече свиреше, толкова по-красив ставаше. Може би защото веселеше хората в къщата и му се искаше да пее ден и нощ. В другият ъгъл на стаята, седнали удобно на старият миндер, ние с брат ми и сестра ми бяхме вперили поглед в стана и със зяпнали до почуда уста слушахме бабината приказка. Тя тъчеше приказката в своята пътека, сръчно подхващаше нишките, совалката летеше между ръцете ѝ. Всяко събитие, всяка случка в живота с ...