- Да пристъпи напред тази, която дръзне да се състезава срещу мен! Арахна! - Атина гневно изкрещя и зачака нетърпеливо отговор от жените, които се покланяха срещу нея.
  Тогава жените започнаха да бутат Лина да се изправи. Лина се изплаши. Да не би да я мислеха за Арахна? Ставаше все по-странно...
- Чакайте! Аз не съм Арахна! Казвам се Лина! - крещеше девойката, но онези жени изобщо не я слушаха.
 Избутаха я и тя се изправи пред самата Атина Палада. Очи в очи. Лина трепереше. Хем не можеше да повярва, че това е реалност, хем се страхуваше от гнева на богинята, който направо бликаше в момента.
 Атина погледна Лина с презрение. Лека усмивка се изписа по лицето ѝ. Богинята се беше втренчила в чистите и невинни очи на девойката:
- Ти ли си тази, която се е самозабравила чак толкова, за да се качи в света на боговете и да ме предизвика на състезание по тъкачество?
- Аз... не знам какво става. Не съм Арахна, аз съм...
- Замълчи! - сряза я Атина.
- Но аз не съм Арахна!
- Да не би да се уплаши? Добре тогава, мога веднага да те накажа!
 Лина потръпна. Знаеше каква е легендата за Арахна. След като тя предизвикала древногръцката богиня на състезание по фино тъкачество и загубила, Атина я превърнала в грозен паяк.
 На девойката не ѝ оставаше никакъв избор. Бавно закрачи назад към стената. В следващия момент бясно се буташе между жените към изхода. Блъсна дървените врати на храма и започна да бяга накъдето ѝ видят очите. Не искаше да се обърне. Беше я страх, че ако се обърне ще види Атина зад себе си и в следващия момент щеше да е превърната в паяк.
 Накрая спря. Беше изтощена, едва си поемаше дъх. Осъзна, че вече е далеч от тази лудост. Лина беше убедена, че това, което се случва в момента е плод на въображението ѝ, но не можеше да си обясни това, че изглежда толкова истинско. 
 Когато се успокои, Лина се огледа. Намираше се в една живописна горичка, бликаща от живот. Дърветата около нея бяха нацъфтели, тревата леко се поклащаше от прохладния вятър, чуваха се разпяващи се птички. Малка рекичка се стичаше наблизо. Всичко около Лина навяваше спокойствие и хармония. 
 Лина седна и се облегна на едно дърво. Любуваше се на заобикалящата я природа и вече беше съвсем забравила за гнева на Атина. Влюби се в гората. Изглеждаше толкова девствена и естествена. Лина затвори очи. Вслуша се в песента на птичките. Песента им беше сякаш изсвирена от множество флейти и се усилваше. Сякаш цяло ято пеещи птички идваха към нея и наистина звучаха като флейти. Накрая от цялата тази полифония на Лина ѝ звучеше, че сякаш само една птичка е останала да пее, а другите са млъкнали. 
 Девойката отвори очи, но когато го направи, по лицето ѝ се изписаха страх и удивление в същото време. Пред нея стоеше космат човек с козелски крака и флейта в ръката си. Това беше древногръцкият бог Пан. Лина остана със зейнала уста. Беше изплашена и любопитна едновременно. 
- Ха-ха, не се страхувай, детето ми. Колкото и странен да изглеждам, нямам за цел да те нараня. - проговори Пан и подаде ръка на Лина.
Тя се изправи, но още не можеше да скрие удивлението си от него. 
- Аз... не мога да повярвам! Всъщност такива невероятни неща ми се случиха днес. Не знам това сън ли е или реалност...
- О, скъпа, разкажи ми. Какво те тревожи? - видимо се разтревожи Пан.
- Ох, откъде да започна? Първо с брат ми пътувахме за Гърция с автобус и шофьорът беше заспал. Катастрофирахме. Блъснахме се в цистерна и тя избухна. В следващия момент се бях озовала в храма на Атина и тя беше толкова гневна. Мислеше ме за Арахна и щеше да ме превърне в паяк. Затова аз успях да избягам и се озовах тук - в тази гора. 
- Доста чудновата история имаш, девойче. Е, ако не знаеш, намираш се в света на боговете. 
- Но аз съм човек. Какво правя тук? - попита Лина
- Не знам. - засмя се Пан - Но има начин да се върнеш в света на хората. Аз не го знам, но знам бога, който може да ти го каже.
- Кой е този бог? Трябва да го намеря и така ще мога да се върна при брат ми и семейството ми. - ентусиазира се Лина.
- Виж, няма да те лъжа, че ще е лесно, но единственият бог, който знае как да се върнеш в света на хората, след смъртта на Асклепий, богът на лечението, е богинята на природата - Персефона.
- Персефона? - учуди се Лина.
- Не всичко, което хората знаят за нас е вярно. - усмихна се Пан
- Но как ще я намеря? Тя е в подземното царство при Хадес. - захлипа момичето.
- Така е - съгласи се Пан - Затова казах, че няма да е лесно. Трябва да умреш, за да стигнеш до там. Не сме срещали втори Орфей досега.
- Да умра? Няма ли друг начин? 
- Сигурно има, но аз не знам какъв е. - засмя се Пан.
- Трябва да има друг начин! Трябва да има... не може това да е единственият начин, за да мога да се свържа с Персефона... - разплака се Лина
- Е, девойче, успех с намирането на този твой друг начин. Аз продължавам по пътя си, ти продължи по своя. И един съвет от мен - пази се от червените цветя.
  Пан отново засвири на флейтата си и свиреше, докато накрая не изчезна от погледа на Лина...