Отскочихме за два дена до Запада. Нашенския Запад – Северозападна България. В неделя натам, в понеделник насам. Плюс едно 150 километра из региона.
За пътищата – какво? Стоят си. Някои изцяло, други отчасти. Разбрах, например, защо от Плевен е по-добре да отидеш до Оряхово през Бяла Слатина. Трупаш километри, ама отчасти опазваш колата. Щото пътят е наистина песен. Крайна точка е Козлодуй, строен е от италианска фирма. От Оряхово към Кнежа има друг път. Който в момента – ако съдим по някои табели – ремонтират. Даже се виждат хора. Най-често под сенките.
Орязали пречещите клони на дърветата. И ги метнали на шосето. Където заемат поне третината. Е, ако бяха зад канавката – нямаше да затрудняват шофьорите. Ама пък работниците щеше да се наложи да ги извличат. Що да се мъчат?
Особено интересни са местата, където подобно струпване съвпада с паркирана машина и минаващи коли. Слаломите на Стенмарк нищо не са пред поднасящите се автомобили. А езикът ни е толкова цветист в тия моменти, че… Сигу ...