Отскочихме за два дена до Запада. Нашенския Запад – Северозападна България. В неделя натам, в понеделник насам. Плюс едно 150 километра из региона.

За пътищата – какво? Стоят си. Някои изцяло, други отчасти. Разбрах, например, защо от Плевен е по-добре да отидеш до Оряхово през Бяла Слатина. Трупаш километри, ама отчасти опазваш колата. Щото пътят е наистина песен. Крайна точка е Козлодуй, строен е от италианска фирма. От Оряхово към Кнежа има друг път. Който в момента – ако съдим по някои табели – ремонтират. Даже се виждат хора. Най-често под сенките.

Орязали пречещите клони на дърветата. И ги метнали на шосето. Където заемат поне третината. Е, ако бяха зад канавката – нямаше да затрудняват шофьорите. Ама пък работниците щеше да се наложи да ги извличат. Що да се мъчат?

Особено интересни са местата, където подобно струпване съвпада с паркирана машина и минаващи коли. Слаломите на Стенмарк нищо не са пред поднасящите се автомобили. А езикът ни е толкова цветист в тия моменти, че… Сигурно босовете на строителите са обратни, та им харесва постоянно да си почесват дъното на панталона.

Да не се отвличам. Отидох, свърших някои работи. Разменихме с брат ми някои земи – като дарения. Едната нотариуска отбеляза: „Даренията са хубаво нещо“. А моят език е винаги готов като немски автомат: „Особено Троянският кон“…

Това е увод, важното за мен беше един вестник. Наричам го така, само защото е на хартия. Не е уникален, но си заслужава да се види.

Заглавието е оригинално – „Бяла Слатина“. Никога не бих се сетил градския вестник да нарека така. И, като извинение отбелязано – „Общински информационен бюлетин“.

Сега… За информация няма да говоря – и Диоген с фенера не би намерил. За общинското…

Абе, още първа страница показва, че сме август, а април с пленума си изобщо тук не е идвал. Горе-долу половината е заета с портрет /художествен, изпипан, яката ретуширан/ на сегашния кмет. Който информира гражданите СИ: „С моя екип ще осигурим най-доброто за хората“…

Четеш и поднасяш вестника над мивката – толкова масло и мед тече. Абсолютно повторение на стария анекдот от 20-те години на миналия век.

Дошъл кандидат за нещо си, говори: „Ще ви направя нов път, нова чешма, нов мост…“, „Ама ние река нямаме…“, „И река ще ви прекарам…“.

Грандоманщината буквално избива като троскот от всички заглавия. Четох, хилех се, чудех се кой… Хм, някой си, де… Та кой е писал всичко това. Издателско каре няма. Логично – нима писачът ще иска да се окепазва сам, че и хората да му с смеят?

То пък кои хора… Наистина ли има мазохисти да го изтърпят?

На втора страница: „Коронавирусът“. С подзаглавие: „Как общинското ръководство се справи с кризата?“…

Боко, Боко, виждаш ли – справили се! Ликвидирали я! КралИ суперхиперултрамега инженер Иво и Шарколиите му. С цялата криза…

И още: „Без положителна проба в социалните институции“.

Демек- чиновниците са здрави. Вирусът заобиколил колегите си.

Другите… Абе, хайде без подробности…

И без неприлични въпроси. Например – говорят за коронавируса. А за икономическа криза? Социална? Просветна? И така нататък?

Казах ви – неприлични питания са. Пък да ги задават белослатинчени /по нашему – белослатенчене/ – аз само понякога минавам.

Супер заглавие на трета: „Грандиозно! Вдигат спортна зала и строят басейн в Бяла Слатина“.

Абе… Имаше басейн, и то не един. Имаше зали – само училищните да си спомним.

Но пък нямаше ГРАНДИОЗНО!

Обаче – полезно е да се строят спортни зали.  Я бургазлии каква вдигат. А по-важното и при тях е – за колко е била предвидена и колко десетки милиони отгоре вече се трупат.

Наистина за някои ще е ГРАНДИОЗНО!

Само дето отдолу пише, че се очаква завършването на проектите в близко бъдеще… Близко… Бъдеще евентуално…

Четвъртата страница пак е фойерверкна: „Обещанията отново се спазват! Нов асфалт се полага в общината“. Нов, я – няма да е стар. Уверяват, щото може някъде…

Изобщо – уважение към инфраструктурата. Особено пред общината. Където уж паркирането е забранено, обаче… На места са два реда коли. Разбира се, кметската е сама, до сами входа…

Следваща страница: „Обновиха детска градина по проект“. Бе, то по закон и кучешка колиба да сложиш – проект ти трябва. Ама като е толкова уникално това нещо – нека го подчертаят.

Отдолу: „Няма спирка! Нов ремонт в болницата по проект „Красива България за 220 555 лева“.

Обяснение. Не са ликвидирали някаква спирка, ами илитератът, писал сладникавия бюлетин, е вметнал диалектен израз. „Няма спирка“ означава „Няма спиране“. Е, то пък кой ще го чете, та да спазва някакъв стил и да следи за чистотата на езика.

„Трояновски парк в Търнава спечели проект за 10 000 лева“.

Минах през Търнава. И доста други села в района. Май им трябват не паркове, а хора. Млади хора. За което е нужна работа.

Да, има немалко подновени или нови къщи по селата. Обаче, повечето са на работещи в АЕЦ-а. И тия къщи светлеят на фона на изоставени дворове, запустели домове, зарязани селища.

Дали заради парка ще дойде някое младо семейство?

Но се работи. Ето – „Кметът провери как върви ремонтът на лесопарка“.

Предполагам – не с джип. Макар че явно го тегли, както ще видим.

И пак – „Ремонтът на Шадравана тече с пълна пара“. Кога се е очовечил тоя шадраван, че и име с голяма буква носи, не знам. При последното ми ходене го ремонтираха. Това дали е завършване на оня ремонт или начало на нов…

Важното е, че ремонтът  тече…

А още по-важно е самият шадраван да тече. Може би… Но без пара, ако позволят. Щото бая народ ще се опари покрай тоя шадраван.

Важното е, че „Работа кипи и във всички населени места от общината“…

Може… Макар да останах с усещането, че е като при варене на жаби – в студена вода, полекичка нагрявана, те не усещат, кротко се плацикат, докато…

„23 нови таблета получиха децата от ЦНСТ-Бърдарски геран“.

Работил съм в Бърдаре. Представата ми за Дома за сираци, сега замазан с тоя „център“, е някак си…

Просто се сещам как училището се пълнеше с умни, трудолюбиви, сериозни деца – от селото и от Дома. Училището е закрито отдавна. Домът стои – за демонстриране на благодеяния…

„Господин Красен Кръстев направи голямо дарение на книги“. Шум… А имаше нещо за доброто, дето да го хвърлиш в морето и да не се фукаш…

Последното дарение, получено чрез мен, беше от над 1 000 книги. Ученичка, изселила се в САЩ, ги подари. Без реклама, без медии, без пъчене.

Свят голям, хора разни…

А и избори се задават…

Важна информация: „Отбелязваме Деня на пътната безопасност“. Само се сещам, че този бюлетин /с извинение!/ е за месеците юни и юли. Защо именно споменатата дата е повод за гордост… Тайна велика ест…

„Кметът поднесе венец на паметника на загиналите във войните белослатинци“. Бе, викаш си, добре, че е тоя кмет… А останалите къде са дремали? Но вътре е подметнато – и от общината имало нещичко. Ама дребни риби – цаците не заслужават място в заглавието.

Накрая – най-смешното и жалкото. Ако ме бяха накарали да правя подобен бюлетин – със сигурност щях да се изгавря за отмъщение с двусмислията, звучащи хем слугински, хем саркастично: „Нашият кмет и нашият народен представител инспектираха път Е-79 заедно с премиера“…

Разбрахте ли? Ха прочетете пак – ЗАЕДНО с тути ди… абе, с премиера.

И цитирам: „Кметът на община Бяла Слатина инж. Иво Цветков и народният ни представител Красен Кръстев бяха удостоени с престижна и заслужена покана да участват в инспекцията на път Е-79 край Мездра заедно с премиера Бойко Борисов и министри от правителството.“

На колене! Каква чест! ПРЕСТИЖНА И ЗАСЛУЖЕНА!

Не коментирам… Макар разни безотговорни люде да иронизират, че се наложили да съберат всички гейберасти – за парламата. Квото остържат – всичко там, да симулират народна любов. Масовка, бате…

Накрая – като видях снимката на кмета, сетих се не само за премиера, ами и за знаменития им предшественик, заради когото Алеко написа: „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…“

А неизвестния автор поздравявам с думите на героя: „Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?"…