Пътуване с Нея
1 мин за четене
Гледаше пътя и си спомняше... колко пъти бе пътувал по него, стотици, хиляди, цял живот. Понякога бе скучно, понякога бързо, но винаги бе различно. Имаше своите спомени по целия път.
Но нямаше да забрави миговете, в които пътуваше с нея.
Ето тук и обясняваше колко трудно е било навремето през зимата.
Под този мост я бе уплашил, като ù крещеше с безумен поглед в очите и я караше да слезе от колата.
Стигна до тунела, около него и старият път, по който отби колата в една топла нощ и остави устните им да се слеят.
Малкото градче, в което Тя го целуна съвсем спонтанно и истински.
Може би последната истинска целувка. Бе дежавю. Тогава разбра, че го целува така за последен път.
Стигна до моста, реката се разстилаше бавно под него. На този мост му се зарече, че никога няма да го остави и винаги ще се бори за него. Бе щастлив, че чува думите ѝ, гледаше я колко е хубава и знаеше, че тези думи ще останат най-милият спомен в живота му. Просто спомен.
Тя бе малка, пълна с мечти и вяра. Още не осъзнаваше силата на това, което казва. Стана му мило, Обичаше я, много я обичаше.
Продължи до града, в който всичко започна. Там, където я видя за първи път. Малка и нежна. Неговото момиче, неговата жена.
Две години минаха неусетно. Години изпълнени със страст, любов, но и скандали.
Караха се, нараняваха се, удряха се, чупеха, хапеха, драскаха.
Бяха като животни и се любиха като животни.
Сега минаваха по този път поотделно.
Дали тя си спомняше всички тези мигове. Мигове на кавги и на любов.
Дали любовта и бе угаснала.
Дали го обича още.
Никога нямаше да разбере.
Той пътуваше, цял живот пътуваше.
Търсеше себе си.
Намери се в нея и се загуби...
Но нямаше да забрави миговете, в които пътуваше с нея.
Ето тук и обясняваше колко трудно е било навремето през зимата.
Под този мост я бе уплашил, като ù крещеше с безумен поглед в очите и я караше да слезе от колата.
Стигна до тунела, около него и старият път, по който отби колата в една топла нощ и остави устните им да се слеят.
Малкото градче, в което Тя го целуна съвсем спонтанно и истински.
Може би последната истинска целувка. Бе дежавю. Тогава разбра, че го целува така за последен път.
Стигна до моста, реката се разстилаше бавно под него. На този мост му се зарече, че никога няма да го остави и винаги ще се бори за него. Бе щастлив, че чува думите ѝ, гледаше я колко е хубава и знаеше, че тези думи ще останат най-милият спомен в живота му. Просто спомен.
Тя бе малка, пълна с мечти и вяра. Още не осъзнаваше силата на това, което казва. Стана му мило, Обичаше я, много я обичаше.
Продължи до града, в който всичко започна. Там, където я видя за първи път. Малка и нежна. Неговото момиче, неговата жена.
Две години минаха неусетно. Години изпълнени със страст, любов, но и скандали.
Караха се, нараняваха се, удряха се, чупеха, хапеха, драскаха.
Бяха като животни и се любиха като животни.
Сега минаваха по този път поотделно.
Дали тя си спомняше всички тези мигове. Мигове на кавги и на любов.
Дали любовта и бе угаснала.
Дали го обича още.
Никога нямаше да разбере.
Той пътуваше, цял живот пътуваше.
Търсеше себе си.
Намери се в нея и се загуби...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
