Радиостанция „Дюлино“
Когато направих левия завой, нямаше как да знам, че само аз щях да оцелея. Мислите ми се разхождаха по отстоящия само на два часа път див плаж. Чувах симфония от разбиващи се в скалите вълни. Пясъкът изгаряше белите ми стъпала, слънчевите лъчи рисуваха по трептящата морска повърхност. А тя, тя тичаше полугола пред мен и вятъра си играеше с косите й.
Трябва да разберете, че сега, когато си припомням всичко, главата ми е устремен към земята цепелин. Неистовите писъци на пасажерите, погледнали смъртта в лицето, извикват пред очите ми всяка една дума, изречена от нея през онзи ден. Дали можеше да я спася? Бях ли жертвал Десо, за да спася нея? Защо, по дяволите, се радвам, че съм жив, а те са мъртви? Въпроси и отговори се разиграват в главата ми, извратена театрална постановка, на която съм режисьор. Дърпам конците на всички актьори, но каквото и да кажа или направя, в края на втората част и двамата умират. Разигравал съм всеки един възможен сценарий, който въображение ...