Момчето прескачаше останките от човешки тела, разпръснати по прашната улица „Майка Тереза“, здраво стиснал ръката на Индира, пренебрегвайки жвакащите звуци, настъпвайки меко разлагащо се месо.
Малката колиба, в която се скриха, миришеше на старо и гнило, но с тази смрад Елиаш бе свикнал от десетгодишната си възраст и отдъхвайки си, залости ламаринената врата, настани майка си в единия ъгъл на тъмното помещение, облегна се на мръсната стена отсреща и затвори очи.
Събуди го стържещ звук. Някой или нещо се опитваше да влезе. Елиаш сложи пръст върху устните си, подсказвайки на Индира да запази мълчание. Вратата се отвори и на прага се показа висок мъж, с виснали телеса, а на место очи — кървави дупки. Създанието престъпи бавно душейки въздуха, а изкуствено изострените зъби се подаваха през разтворената му паст, с липсваща долна устна.
Момчето бавно се изправи и съсредоточено извади острота сабя талвер1, която бе откраднал две седмици по-рано, замахна и с няколко несръчни удара раздели глав ...