Нас емигрантите много ни бива в равносметките. Българинът като стъпи на чужда земя, без значение за какъв бохем или епикуреец се е мислил или минавал пред съгражданите си, започва да цепи на две и пфенига и пенито, а пък всемогъщият цент направо го прави на микроелементи. В главата му превключва някакъв шалтер и той си спомня, че в жилите му тече гордата кръв на габровците, шопите, врачанските селяни и делиорманските помаци. Спомня си, че не друг, а Джон Атанасов е бащата на първият компютър, а няма начин да не измислиш нещо, което преди това не си носил в главата си, премислял и живял.
Та ако има олимпийска дисциплина по правене на сметка и теглене на черта, ние българските емигранти ще си делим първите места, оставяйки далеч след себе си даже евреите - тези деца на Мамона. Та къде се е чуло и видяло евреин да му казват вариклечковец - титла носена с гордост от нашите габровци от повече от двеста години?
Габровци, когато преди време ходели по пазарищата, пътували с кервани, опасявайки ...