Иван Русев все пак се върна. И си харесваше селото, и не разбра какво пазарно задължение му приготвяха в кръчмата.
Само че хлябът е храна, човек може дни да изкара без него, но без пиене… Особено Киро Лайнения и компанията…
А много пиене в природата не съществува. Има малко пиене, недопиване и… И рухване с глава върху тенекиената маса.
Което обяснява защо един ден Киро пак се разпали:
- Аман от тоя Иван! Не ни слуша! Ето създадохме му пазарна обстановка – има конкуренция, има стимули…
Киро говореше за хляба, докарван през ден от камионетката на Джонито от града. Иначе Джони си беше роден тук и си имаше нормално име, ама кой ти го помни, когато от детската градина му викаха като на оня каубой, дето баба Пена наричаше кофтибой по неграмотност, и с когото малките в селото изкарваха детството си в бившия салон на бившето кино в бившето читалище.
Джонито дойде един ден в забравеното си вече някога родно село, извика на масата Киро и антитрезвеническата му компания, щедро поръча като начало ...