25.09.2015 г., 7:53

Разговор с Мой

1.3K 0 1
1 мин за четене

РАЗГОВОР С МОЙ

 

            Няма грешка в заглавието. Не разговарям с Ной, а с Мой. Ще ви го представя, той е аз, но всекидневно спори с мене.

            Сутрин го няма никакъв, явно спи до късно. Появява се някъде по кафено време, когато спорим за цигарите. Естествено, не му уйдисвам.

            След това настоява да се съглася с шефа – пак не му уйдисвам. Час след това, вече като безработни, не ми дава да си поръчам бърбън – слушам го и си поръчвам бира. Пийвайки я, провеждаме следният разговор:

Мой: - Ти, що си толкова въртоглав?

Аз: - Щото спиш по цял ден и се появяваш винаги много късно.

Мой: - Добре де, след като си говорим през нощта, що нищо после не помниш?

Аз: - Не обичам тъмното и искам всичко да е на светло!

Мой: - И сега не ти ли светна, че си се прецаквал?

Аз: - Може, ама ми е светло на душата.

Мой: - Ми намери си работа като крушка, ама кой ли ще те вземе с тая бяла четина по осветителното тяло?!

Аз: - Ти.

Мой: - Много си прозрачен и не ставаш. Виж там и се сроди с някаква мъгла, после ела пак да разговаряме.

Аз (ама само си го мисля тайно): Пък да взема да се кандидатирам за общински съветник тогава!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...