Разкаяние
Млада съм и почти щастлива. Така би казал и първият поглед, преди да срещне ръцете ми. Две ръце, изкривени от непосилни товари. Отрано престанали да играят с морски вълни и да гонят вятъра. Научили как се изкарва хлябът по честния начин, а сега треперят, попили стреса до последната капка. И защото съм млада, не осъзнавам, че тъпча върху себе си, а за синините още е рано. Когато избият, заедно с болката, ще си търся захвърлените сили, за да подпират ръцете ми. Същите ръце, избягали от ласките на любимите хора и махащи за сбогом... Сега болят и търсят твоите. Прости! Сякаш не бяха мои, мечтаеха за върхове и се убодоха. Заспа младостта и остана им сила, колкото да молят за обич. Стана ми тежко и допълзях обратно при теб. Ще те разбера, ако изкрещиш, че съм жалка. Изхабих се, изпили ме животът отрано. Аз бях тази, която обеща да разсейва съня ти с нежна мелодия и да стопля с устни хладното утро, а избягах на празника ти... Не помня кога жарта ми се превърна в шепа пепел и подразни очите ми, разкъсах и нишката, оплела моста между душите ни...Парчетата му се разбиха в теб, а аз дори не усетих, че долях и преляха сълзи в очите ти. Как изрекох толкова безплътни обещания, че ще се върна, когато намеря себе си. Сега съм почти доволна от борбата и два пъти по-тъжна от преди, защото няма с кого да споделя зарята. Намразих се.
Върнах се по-ниска от тревата и разтуптях мислите ти. Щях да те пазя, а се оказах звяра, от когото трябва да бягаш. На сбогуване обещах да омагьосам вятъра да не докосва пулса ти и да те връща в началото. Забранявах на самотата да те дебне от тъмните ъгли... Нищо не изпълних, защото бях опиянена от себе си. Тук съм... Разкъсах прашната пелерина, покрила спомените ни. Тук съм, а се разминахме. Посрещна ме безчувствие в очите ти. Стресна ме каменното ти лице. Поздрави ме студено, тъй както на раздяла те изпрати сърцето ми... Не заслужих нито една твоя усмивка.
Искам да изтрия лицето си, да не ти напомня колко съм подла.
Моля се да намериш ъгълче в сърцето си за мен, дори и безчувствено!
© Стеляна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Кременче, благодаря, че намина!
-
"На сбогуване обещах да омагьосам вятъра да не докосва пулса ти и да те връща в началото."
BREATHLESS -
Благодаря, Безжичен!
-
Имаш интересни идеи за писане на стихове в проза - защото според мен това произведение е точно това!
-
"Искам да изтрия лицето си, да не ти напомня колко съм подла."
Стилът ти ми харесва много. Интересна си -
Благодаря, Георги, искрено... Дано е по вкуса ти!
-
В прозата ти има мелодия, която можеш да усетиш дори като вкус. Облизваш устните си, а думите са останали по тях. Благодаря за удоволствието.
-
Тъжни истини...Но е рано все още за синините
Поздравления! -
Любо и за теб топлина... Герда,, загуба на време ако питаш мен.
Борко, искрено благодаря за милите думи, значат много! -
Привет Стел, мен ми допадна, че си поетично асоциативна... дори когато пишеш проза!
-
трогателно разкаяние
но дали си заслужава?
-
Стеле,интересна хрумка разказана разтърсващоБРАВО!!!ПОЗДРАВ СЪРДЕЧЕН ЗА ТЕБ И ТОПЛИНКА!!!
-
Благодаря на всички за милите думи! Радвам се, че ви е докоснало...
Ар, не е изживяно, а е просто хрумване! Ще е близо до мен, ако се обръщах към родителите си, а не към мъж... (май имам идея вече за следващо творение). Иначе благодаря! -
БРАВО! Чете се на един дъх... Но пресича дъха. Дано има прошка за теб! И дано я използваш правилно! Щастие ти желая, Стели!
-
... !
-
А как един звяр може да изрисува чувствата си с думи-както ти си го направила.Това,мила Стеляна е присъщо само на една красива душа.Разказът ти е изпълнен с толкова искрена болка и се просълзих!Всеки греши и всеки има право на прошка и втори шанс!
Бъди обичана и благодаря за това, че ме докосна! -
Много искрено, докосващо извинение! Ако не разбере - тръгни си и не се обръщай назад! Поздрав и прегръдка!
-
А може би разкаянието е...първата стъпка към новото начало...
Кой знае...
Поздравления за искрения и въздействащ изказ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
