8 апр. 2010 г., 10:29

Разкаяние

1.1K 0 18
1 мин за четене

Млада съм и почти щастлива. Така би казал и първият поглед, преди да срещне ръцете ми. Две ръце, изкривени от непосилни товари. Отрано престанали да играят с морски вълни и да гонят вятъра. Научили как се изкарва хлябът по честния начин, а сега треперят, попили стреса до последната капка. И защото съм млада, не осъзнавам, че  тъпча върху себе си, а за синините още е рано. Когато избият, заедно с болката, ще си търся захвърлените сили, за да подпират ръцете ми. Същите ръце, избягали от ласките на любимите хора и махащи за сбогом... Сега болят и търсят твоите. Прости! Сякаш не бяха мои, мечтаеха за върхове и  се убодоха. Заспа младостта и остана им сила, колкото  да молят за обич. Стана ми тежко и допълзях обратно при теб. Ще те разбера, ако изкрещиш, че съм жалка. Изхабих се, изпили ме животът отрано. Аз бях тази, която обеща да разсейва съня ти с нежна мелодия и да стопля с устни хладното утро, а избягах на празника ти... Не помня кога жарта ми се превърна в шепа пепел и подразни очите ми, разкъсах и нишката, оплела моста между душите ни...Парчетата му се разбиха в теб, а аз дори не усетих, че долях и преляха сълзи в очите ти. Как изрекох толкова безплътни обещания, че ще се върна, когато намеря себе си. Сега съм почти доволна от борбата и два пъти по-тъжна от преди, защото няма с кого да споделя зарята. Намразих се.

Върнах се по-ниска от тревата и  разтуптях мислите ти. Щях да те пазя, а се оказах звяра, от когото трябва да бягаш. На сбогуване обещах да омагьосам вятъра да не докосва пулса ти и да те връща в началото. Забранявах на самотата да те дебне от тъмните ъгли... Нищо не изпълних, защото бях опиянена от себе си. Тук съм... Разкъсах прашната пелерина, покрила спомените ни. Тук съм, а се разминахме. Посрещна ме безчувствие в очите ти. Стресна ме каменното ти лице. Поздрави ме студено, тъй както на раздяла те изпрати сърцето ми... Не заслужих нито една твоя усмивка.

Искам да изтрия лицето си, да не ти напомня колко съм подла.

Моля се да намериш ъгълче в сърцето си за мен, дори и безчувствено!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кременче, благодаря, че намина!
  • "На сбогуване обещах да омагьосам вятъра да не докосва пулса ти и да те връща в началото."

    BREATHLESS
  • Благодаря, Безжичен!
  • Имаш интересни идеи за писане на стихове в проза - защото според мен това произведение е точно това!
  • "Искам да изтрия лицето си, да не ти напомня колко съм подла."
    Стилът ти ми харесва много. Интересна си

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...