22.05.2024 г., 12:32 ч.

 Разказвачът наемник 

  Проза » Други
92 0 0
1 мин за четене

Добрите приказки нямат цена, за разлика от добрите разказвачи.

Той знаеше това. Знаеше и цената си. И никога не се пазареше.

Искаха вълнуващо преживяване! Струва толкова! Точка!!

Приелите бяха малцинство, но платилите

оставяха и бакшиш. Отначало, отказваше /бакшиша/.

В последствие го взимаше и даряваше на първия срещнат

просяк. Печелеше добре. Не се оплакваше. Уменията му имаха

стойност и тя се ценеше.

...............................................................................................

Поредната провалена среща! Поредната загуба на време!

Поредното... телефонът иззвъня.

- Извинете! Не дойдох, защото нямам достатъчно пари.

Последните дни, сборувам единствено липси.

Наистина съжалявам!

Казват, че сте най-добрият.

Възвръщате пулса на отдавна балсамирани усещания.

Толкова се надявах!...

+Стига!

Не работя пробно. А и далеч не съм най-добрия.

Щях да /Ви/ пожелая успех, но от опит зная, че човек

първо и най-лесно се отървава /разтоварва/ от усещанията си

стъпил на дъното или качил се на върха. На дъното, те /усещанията/

му пречат да се оттласне. В другия случай /на върха/ - да се задържи.

-Няма ли надежда?

+Има. Трябва да се извърви обратния път до "извора".

Обикновено, се минава през чистилището.

Моята роля, не е да възкресявам чувства.

Моята скромна мисия, е да направя обратния път, по-поносим.

Достатъчно. Чакат ме още изстинали сърца. Някой от тях,

с достатъчно средства за да си ме позволят.

 

следва...

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??