22.05.2024 г., 12:32

 Разказвачът наемник

598 0 0
1 мин за четене

Добрите приказки нямат цена, за разлика от добрите разказвачи.

Той знаеше това. Знаеше и цената си. И никога не се пазареше.

Искаха вълнуващо преживяване! Струва толкова! Точка!!

Приелите бяха малцинство, но платилите

оставяха и бакшиш. Отначало, отказваше /бакшиша/.

В последствие го взимаше и даряваше на първия срещнат

просяк. Печелеше добре. Не се оплакваше. Уменията му имаха

стойност и тя се ценеше.

...............................................................................................

Поредната провалена среща! Поредната загуба на време!

Поредното... телефонът иззвъня.

- Извинете! Не дойдох, защото нямам достатъчно пари.

Последните дни, сборувам единствено липси.

Наистина съжалявам!

Казват, че сте най-добрият.

Възвръщате пулса на отдавна балсамирани усещания.

Толкова се надявах!...

+Стига!

Не работя пробно. А и далеч не съм най-добрия.

Щях да /Ви/ пожелая успех, но от опит зная, че човек

първо и най-лесно се отървава /разтоварва/ от усещанията си

стъпил на дъното или качил се на върха. На дъното, те /усещанията/

му пречат да се оттласне. В другия случай /на върха/ - да се задържи.

-Няма ли надежда?

+Има. Трябва да се извърви обратния път до "извора".

Обикновено, се минава през чистилището.

Моята роля, не е да възкресявам чувства.

Моята скромна мисия, е да направя обратния път, по-поносим.

Достатъчно. Чакат ме още изстинали сърца. Някой от тях,

с достатъчно средства за да си ме позволят.

 

следва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...