Различните - част седма
РАЗЛИЧНИТЕ - част седма
(за ревността)
В никакъв случай не бих си позволил да правя психологичен разбор на ревността. За това са писали още древните. Писали са психолози, сексолози и още много други специалисти. Аз само ще разкажа един пример.
Повече от жените в сайта търсят мъже, които не ревнуват. Много от тях са страдали от ревността на бивш партньор. Други просто искат да си имат свое лично пространство. Аз лично, не мисля, че един рогоносец няма право на ревност. Ето какво ми разказа една дама от Пловдив:
"Запознах се в сайта с много приятен мъж. Симпатичен. И най-важното, не беше скъперник. Обикаляхме България, Европа... Купуваше ми много скъпи подаръци.
Един ден се наложи да замине в командировка сам. За три дни. Вечерта ми беше много скучно и сама не усетих как се озовах в едно заведение. Твърдо бях решила да не обръщам внимание на погледите на мъжете. И наистина не им обръщах. Умишлено седнах в един ъгъл.
Дойде сервитьорът. Господи, какво момче! Поръчах. Не знам какво. Гледах стегнатото му дупе, когато се отдалечаваше, и си мислех, че ще бъде много хубаво, ако прекарам с него няколко часа. Бързо прогоних тази глупава мисъл. Имах си човек, когото обичам.
Донесе ми уиски. Съвсем бегло погледнах двете полукълба. Излях половината съдържание от чашата в гърлото си. Малко остана да се задавя.
Поръчах си второ. Донесе го. Малко нахално гледаше дълбокото ми деколте. А зърната ми вече искаха да изскочат от сутиена.
Наложи се да изчакам края на смяната му. Живееше в една малка стая. Не ме интересуваше, че не беше почиствана от седмици. Сексът беше невъобразим.
В три сутринта ми каза, че трябва да си тръгвам, защото имал много работа през деня и трябвало да поспи.
Не ме изпрати. Извиках си такси.
Вкъщи ме чакаше ненадейно завърналия се от командировка мъж, с
когото живеех. Не каза нищо. Влязох в банята. Дойде, докато се събличах. Видя, че някъде съм си забравила бельото.
Когато излязох, ме чакаха два куфара. Един малък, пълен с моите дрешки, и голям, пълен с подаръците от него. Исках да разговаряме. Отказа. Мълча, когато му казах довиждане. Мълча и когато му казах, че ако сега си тръгна, никога повече няма да се върна. Заключи след мен.
Какво да ти кажа...? Оттогава толкова мразя ревнивите мъже... "
Отговорих ù, че при подобни обстоятелства, аз също съм много ревнив. Повече не ми писа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
