РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам, дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какво си говорят насядалите на пейките отпред? Аз този път, не нарочно, щото си търсех в купчината от писма еднопосочната си кореспонденция с топлофикацията. И тогава дочух познатия фалцет на Дешка, която от младини всички наричат Дашната:
- Добре де, над 30-ет години да го харесваш, в една махла с него живееш и един нишан като хората да не му дадеш?
- Давала съм му, ма сестро – пак познат глас – давала съм му и даже грозде от бащиното ми лозе и издънки от розовото ми мушкато съм му носела – вече разпознах кротката ми съседка Добринка.
- Той, да знаеш не е някой залюпен и навремето подир полата ми се мъкнеше, ама нали е нискостеблен, аз тъй и не му дадох. Ама ти, като му ходиш на крака, що не в ...