Разминаване
РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам, дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какво си говорят насядалите на пейките отпред? Аз този път, не нарочно, щото си търсех в купчината от писма еднопосочната си кореспонденция с топлофикацията. И тогава дочух познатия фалцет на Дешка, която от младини всички наричат Дашната:
- Добре де, над 30-ет години да го харесваш, в една махла с него живееш и един нишан като хората да не му дадеш?
- Давала съм му, ма сестро – пак познат глас – давала съм му и даже грозде от бащиното ми лозе и издънки от розовото ми мушкато съм му носела – вече разпознах кротката ми съседка Добринка.
- Той, да знаеш не е някой залюпен и навремето подир полата ми се мъкнеше, ама нали е нискостеблен, аз тъй и не му дадох. Ама ти, като му ходиш на крака, що не вземеш тъй малко да са понаправиш?
- Правих са, Дешке. Джулито, племенницата ми с „Ревлон” ме нагримира и от парфюма си ми сложи, една педя полата си подкъсих и цепка отстрани ù направих, повдигнат сутиен си сложих, ама той, дали защото е с диоптри, не би и не щя!
- Не си го усетила, мила, не си! Аз кога мина покрай него, той уж в земята гледа, ама като го подмина и са наведа, тъй уж за нещо си, вторачил са отзаде ми, та комбалите ще му изхвръкнат.
На туй място последва кратка пауза, през която се запитах, „кой ли ще е той амсалак, дето такваз хрисима женица кат Добринка, без внимание остая” и пак наддадох меко ухо. Оказа се излишно, щото двете ми съседки станаха от пейката и се отдалечиха.
Леко разочарован излязох от прикритието си и се отправих към зеленчуковия за три картофа, глава лук и един патладжан, ергенска яхнийка да си спретна. Току пред входа на магазина едва не се сблъсках със субектите на моето незадоволено любопитство. Кимнах им с глава и влязох вътре, когато през затварящата се зад гърба ми врата, дочух:
- На, видя ли ма Дешке, пак в твойта пазва гледаше!
© Лордли Милордов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
TOXIN, ТАМ НЯКЪДЕ "Песента на квазимодото" остана зад стената, ще ли да се чуе тук, или квази ще излезе модото на модератора?
-
А, сакън, не си разваляй кефа
-
На Ивон, Санвали и Анахид благодаря за споделените усмивки!
Анахид, аз те чета с удоволствие, дори и като ми идва малко длъждо, но всеки си има свой стил и предпочитания и това е хубаво, и предполага разнообразието. -
Готино!
-
Дълго прескачах прозата ти, че все време нямам, но сега се наканих и не съжалявам..разведри ме с хумора ти, а нали усмивката е здраве (малко е клиширано знам), но след тежък ден усещам тази фраза. Поздрави Лордли!
-
Вашите усмивки и добро настроение, Анна, Жанет и Александра ми доставят радост. Весела вечер!
-
Имах нужда от такъв свеж хумор...Благодаря
-
Хаха, мъжките субекти от разказчетата ти са такива сладки пандишпани... Благодаря за настроението
-
Усмивкато ти ме радва, Кали
-
Три усмивки от Мария (Magnoliya),
ще и върна направо -
-
Абе права е Suleimo, че най си е добре с бикините по главата, та белким се усети, амсалакат му с амсалак. Благодарности и на toxin, snevra & eliboto за слънчевите усмивки.
-
Много ще да е сладък този с комбалите, нискостъбленият, щом с него се занимават вместо да заровят погледи в топлофикацийните мили известия.
Хареса ми! -
Някои мъже от намеци не разбират. При тях фронтална атака без никакво забавяне. Да няма време да мисли много.
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
