Разминаване
РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам, дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какво си говорят насядалите на пейките отпред? Аз този път, не нарочно, щото си търсех в купчината от писма еднопосочната си кореспонденция с топлофикацията. И тогава дочух познатия фалцет на Дешка, която от младини всички наричат Дашната:
- Добре де, над 30-ет години да го харесваш, в една махла с него живееш и един нишан като хората да не му дадеш?
- Давала съм му, ма сестро – пак познат глас – давала съм му и даже грозде от бащиното ми лозе и издънки от розовото ми мушкато съм му носела – вече разпознах кротката ми съседка Добринка.
- Той, да знаеш не е някой залюпен и навремето подир полата ми се мъкнеше, ама нали е нискостеблен, аз тъй и не му дадох. Ама ти, като му ходиш на крака, що не вземеш тъй малко да са понаправиш?
- Правих са, Дешке. Джулито, племенницата ми с „Ревлон” ме нагримира и от парфюма си ми сложи, една педя полата си подкъсих и цепка отстрани ù направих, повдигнат сутиен си сложих, ама той, дали защото е с диоптри, не би и не щя!
- Не си го усетила, мила, не си! Аз кога мина покрай него, той уж в земята гледа, ама като го подмина и са наведа, тъй уж за нещо си, вторачил са отзаде ми, та комбалите ще му изхвръкнат.
На туй място последва кратка пауза, през която се запитах, „кой ли ще е той амсалак, дето такваз хрисима женица кат Добринка, без внимание остая” и пак наддадох меко ухо. Оказа се излишно, щото двете ми съседки станаха от пейката и се отдалечиха.
Леко разочарован излязох от прикритието си и се отправих към зеленчуковия за три картофа, глава лук и един патладжан, ергенска яхнийка да си спретна. Току пред входа на магазина едва не се сблъсках със субектите на моето незадоволено любопитство. Кимнах им с глава и влязох вътре, когато през затварящата се зад гърба ми врата, дочух:
- На, видя ли ма Дешке, пак в твойта пазва гледаше!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
