Правилно и грешно, вярно и невярно, истина и лъжа... Не съществуват, всяка от думите антоними в двойките е взаимозаменяема с другата, в зависимост гледната точка на всеки един. Призмата, през която се пречупват възприятията ни, е строго индивидуална и няма константен първообраз или точна величина. Относителността е единствената мярка, която присъства винаги и определя останалите неизвестни. Никой не може да категоризира дадена личност, характер или поведение и да ги поставя в калъп с наименование и параметри, защото дори абсолютно еднаквите неща никога не са абсолютно еднакви. Винаги се намира разлика, макар и елементарно несъществена по своите размери или същност, която променя центъра на тежестта на дадено обстоятелство, събитие, реплика... Нашите уши чуват това, което искат и както искат, а не това, което е, защото това, което е, само по себе си не е, докато не бъде облечено в същина от конкретната личност. Всяко нещо само по себе си е нищо, до момента, когато някой му придава смисъл. Отрицанията са навсякъде около нас. Казано с по-прости думи: няма само една истина и една вярна позиция, има удобна или възприемчива за всяка страна. Затова всеки път, когато решите да съдите някого или да повдигате въпроси за нечие поведение, си задайте следните въпроси: Защо това ме впечатлява и е важно за мен? Защо държа да съм прав и да наложа своята версия на живота? и Къде се корени причината да искам да разнищя случая? С две думи: Какво ме засяга?...