27.09.2008 г., 9:32

Разплата

712 0 1

Стоейки сама в тъмното, си мисля колко ли е красива смъртта и колко ли грозен изглежда животът, погледнат в последните си мигове. Мислейки, се унасям и потъвам в непознати светове, светове на мрак, огньове, писъци и кръв, светове, пълни с хора, които не са осъзнали грозотата на своя земен живот, дори и в последните си мигове от него. Вървя между хората и гледам измъчените им лица, изкривени от болка, покрити с рани, почервенели от стичащата се топла кръв, гледащи ме с неописуема болка и молба за помощ, но аз дори не мога да ги достигна, за да им помогна, но и защо ми е да им помагам, след като те не са си помогнали през целия си живот. Замислям се дали и тези, които са осъзнали всичко това са на по-добро място, но се съмнявам, защото няма човек, който да не е грешил в живота си или да не е прекрачил поне една от Божиите заповеди, но все пак ако има такова място не искам да съм там, защото тогава животът ми на Земята ще бъде скучен.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Присъединявам се към предишния коментар. Съгласен съм, че има болка, тъга и животът не винаги е прекрасен, но времето, в което се чувстваме щастливи си заслужава да се изживее

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...