26.11.2013 г., 23:08 ч.

Развод 

  Проза » Хумористична
810 1 0
3 мин за четене
Михал Михалев, дребен чиновник, дребен на ръст, с малки тънки мустачки, семеен от 20 години. Жена му, 45-годишна рускиня, Наташа Михалева, по баща – Безсмертная. Михал я докара преди години от бившия Съветския съюз, тогава младичка, крехка като брезичка, със сини като чисто небе очи и руси коси. От всичко това сега бяха останали само очите, но и те не бяха вече същите… Г-жа Михалева беше безработна от N-брой години.
Този ден господин Михалев се реши, изкачи бавно трите етажа на сградата, погледна дългия неугледен коридор и плахо запристъпя по него, поглеждайки вратите вдясно и табелките по тях. Най-после се спря пред една от тях и прочете: ”Адвокат – Надежда Елпидова – бракоразводни дела”. Почука на вратата внимателно, почака да му отвърнат отвътре, деликатно отвори, поздрави почтително и се загледа в жената, седяща зад бюро, на което имаше монитор и дузина папки, химикали, два мобилни апарата чинно стояха отгоре, а отстрани имаше стационарен телефон, старинна изработка.
Адвокат Елпидо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георгиос Всички права запазени

Предложения
  • Очите на Диди светнаха с един особен пламък, който Алфонсо бе виждал неведнъж в женски очи. За негов...
  • В Китен Когато бях десети клас момче, мечтаех да си лягам край морето. Със скромно, не опипано моме ...
  • Забелязах я в понеделник на спирката. Качва се с нас в автобуса и сяда най-отзад. Ние кудкудякаме ка...

Още произведения »