-    Остави го на бюрото, когато имам време ще го погледна. А сега изчезвай.
-    Да, г-не.

Младежът плахо сложи ръкописа и тихо затвори вратата след себе си. Постоя още няколко мига вгледан в нервните действия на редактора, когато усети побутване и се наложи да се отмести от матираното стъкло.

-    Вътре ли е?
-    Вътре е, но не е в настроение.
-    Оф, надявам се, че няма да ме върне за трети път.

Новодошлият почука на вратата, след което нахълта с бърза крачка.

-    А, пак ли си ти? Нали ти казах, че трябва да преработиш статията. Основно. И след това да ми досаждаш?
-    Готов съм.
-    Я да видя какви глупости си написал – измърмори редакторът и си сложи очилата. - И казваш, че имаш доказателства за содомията на католика? Нали ти ясно, че ще ни съдят.
-    Има няколко човека, които са готови да свидетелстват, ако се наложи.
-    Добре, добре. Сега е поносима. Ще я пуснем за довечера за печат. Изчезвай.
-    Благодаря.
-    Махай се.

Във вечерния брой на жълтия вестник щяха да надминат себе си – содомия, дендрофилия, оргии в училище, педерасти в министерства…
Потри доволно ръце и си сипа едно. В този момент телефонът звънна.

-    Шефе, пусни телевизора. Бързо.
-    Какво е станало?
-    Пусни и ще видиш.

В извънредните новини предаваха за масово убийство във френски вестник. Нахлулите мюсюлмански фанатици застреляли журналисти, защото последните си позволили лукса да правят карикатури на ислямски ценности.