17.02.2011 г., 16:43

Ректорат

691 0 0
1 мин за четене

Наблюдения в Ректората на СУ

 

Стъпките на преминаващите студенти, от които и аз съм част, отекват в съзнанието ми като звън от празнична камбана. Ректоратът съхранява по свой уникален начин младежките мисли и преживявания. Осъзнавам, че ще ми липсва атмосферата му, защото наближава да се дипломирам. Винаги съм усещала една завладяваща, космическа самота в тази сграда, дори и да е много пълна с хора.   Но това усещане за самота след миг е притъпено от красивата и толкова споделена целувка на двама влюбени. Замислям се колко ли такива целувки и любовни терзания е запазил в себе си Ректоратът... Спомням си и за бившата ми приятелка- оживяват наново нашите усмивки, споделяния, забавления. 

Продължавам да вървя и наблюдавам. - Всеки бързо си споделя нещо с някого, сякаш несъзнателно се състезава с неумолимостта на времето.  Токчетата от обувките на студентките са един неотменен и постоянен звук.  Те тракат настойчиво, както настойчиви са и нашите студентски мечти, стремежи и пориви. Ние, студентите, сме богатството на университета, защото го одухотворяваме!

След още няколко мига на съзерцание във фоайето виждам едно момче, което куца силно с единия крак. Задавам си въпроса дали всеки би му помогнал или ще се скрие в "пазвите" на пространството и в безличието на тълпата. Чувството за състрадание би трябвало да се пробуди независимо къде се намираме и дали има извънредна ситуация.

Е, след видяното си тръгвам вече. Оставям частица от себе си в централната сграда на Софийския университет - частица, която не е безлична, а натоварена с принадлежност и емоционално присъствие!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Сомова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...