17.02.2011 г., 16:43

Ректорат

695 0 0
1 мин за четене

Наблюдения в Ректората на СУ

 

Стъпките на преминаващите студенти, от които и аз съм част, отекват в съзнанието ми като звън от празнична камбана. Ректоратът съхранява по свой уникален начин младежките мисли и преживявания. Осъзнавам, че ще ми липсва атмосферата му, защото наближава да се дипломирам. Винаги съм усещала една завладяваща, космическа самота в тази сграда, дори и да е много пълна с хора.   Но това усещане за самота след миг е притъпено от красивата и толкова споделена целувка на двама влюбени. Замислям се колко ли такива целувки и любовни терзания е запазил в себе си Ректоратът... Спомням си и за бившата ми приятелка- оживяват наново нашите усмивки, споделяния, забавления. 

Продължавам да вървя и наблюдавам. - Всеки бързо си споделя нещо с някого, сякаш несъзнателно се състезава с неумолимостта на времето.  Токчетата от обувките на студентките са един неотменен и постоянен звук.  Те тракат настойчиво, както настойчиви са и нашите студентски мечти, стремежи и пориви. Ние, студентите, сме богатството на университета, защото го одухотворяваме!

След още няколко мига на съзерцание във фоайето виждам едно момче, което куца силно с единия крак. Задавам си въпроса дали всеки би му помогнал или ще се скрие в "пазвите" на пространството и в безличието на тълпата. Чувството за състрадание би трябвало да се пробуди независимо къде се намираме и дали има извънредна ситуация.

Е, след видяното си тръгвам вече. Оставям частица от себе си в централната сграда на Софийския университет - частица, която не е безлична, а натоварена с принадлежност и емоционално присъствие!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Сомова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...