17 мин за четене
Това е един от първите ми разкази (1981). Може би най-интересното в него е... това, което съм подчертал. Днес се утвърждава, все по широко, като мнение всред хората.
РЕПОРТАЖЕН
(Основите бяха вече наляти/Вече бяхме наляли основите)
В едно от най-изолираните от векове места, в една от провинциите на земята, в задния двор на Европа, в окъпания в слънце, в окичения с цвят и лозунги, във фестивалния южен град на политическата песен, над който бавно плаваха неоценените ни мир и невежество я видях за втори път. Тъмните й очи блеснаха между две други девойки, между бутилките и чашите с минерална вода, през цигарения дим по време на третата пресконференция и се загубиха всред ленивите и нищо незначещите въпроси. Спомних си, че се казва Зорница.
Наистина динамиката от първите дни се уталагаше и после, в мраморното фоайе момчета с китари подрънкваха тихо. Около тях бързо се образуваха групи, тя също приседна при тях, лекият й профил се успокои и заприглася. За левите движения от по света песните ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация