16.09.2021 г., 17:10 ч.  

Решението 

  Проза » Разкази
189 0 2
3 мин за четене

   

                                                                  Решението

 

   Тя погледна още веднъж в огледалото. Лицето ѝ беше прекрасно, само в края на очите ѝ личаха малки бръчици, но това не я разтревожи особено. „Многото хубаво не е хубаво“ – помисли си Ана и се отправи към вратата. Имаше среща с асистент от университета. Самата тя водеше курсове по английски език и беше завършила две филологии – българска и английска. Станимир Иванов беше математик. За нея математиката означаваше суха и скучна наука, но времето си минаваше, а тя още не се бе омъжила. Така че реши да се срещне, пък човек не знае, може и да се получи. Бяха ги запознали приятели и тя имаше съвсем повърхностни впечатления от него.

   В живота ѝ имаше много любови – срещи, раздели, но нито една връзка не я направи истински щастлива. Нито една от тях не доведе до трайно обвързване. Ана знаеше, че е красива, умееше да общува и не беше проблем да впечатли някого. Всички неудачи започваха по-късно. Обикновено беше разочарована – от дребнав характер или от несериозно отношение, а в много случаи я дразнеше с нищо незаслужената ревност, която проявиха някои от бившите ѝ приятели.

   Срещата беше в сладкарница „Неделя“. Просто ѝ се ядеше хубава торта и затова му предложи да се видят там.

   Той бше отишъл преди нея и това я зарадва – не обичаше да чака някого сама в заведение. Поздрави го и с нескрито любопитство го огледа. Можеше да е малко по-висок, но чертите на лицето бяха правилни и очите му я гледаха добронамерено и с нескрито възхищение. Станимир беше от тези мъже, които започваш да харесваш постепенно, впечатляват те думите му, жестовете, усмивката и осъзнаваш, че има и умни, и деликатни мъже. Удоволствието беше двойно, тъй като похапваше любимата си торта. Не ѝ се налагаше много да говори. Станимир разказваше предимно за работата си, и то с увлечение. „Не е така скучен, както си мислех“ – тази мисъл се прокрадна в ума ѝ. Ана реши да насочи разговора към личния му живот. Нямаше гаранция, че ще е искрен, но все пак трябваше да знае нещо за миналото му. С изненада разбра, че досега е имал само една приятелка и тя загинала трагично при самолетна катастрофа. „Боже мой, какво правя с този човек, та той е направо извънземен. Надявам се да не пита нищо за предишните ми връзки.“ След малко притеснението ѝ мина, той беше достатъчно деликатен и спокойно ѝ заяви, че миналото ѝ не го интересува, ако е приключила с него.

   Неочаквано Станимир ѝ съобщи, че му предлагат да замине за Канада, ще води курсове, ще чете лекции, а после може и да остане там. Отиваше благодарение на специална програма за обмен на кадри. Заплащането беше отлично, не можеше да става сравнение със заплатата му тук.

   –Ще се радвам, ако дойдеш с мене, намеренията ми към теб са напълно сериозни. Ако ти искаш, може и официално да се разпишем преди тръгване.

   Ана прехапа устни. Мислеше, че такова нещо е невъзможно, абсурдно на първа среща. Не знаеше какво да му отговори.

   –Можеш да си мислиш няколко дена преди да ми отговориш, но трябва да знам, много неща е необходимо да се уредят.

   Тя го погледна стреснато, все пак ставаше въпрос за коренна промяна в живота ѝ, и то в друга страна. Срещна погледа му, изпълнен с доброта, любов и разбиране. След това колебанието ѝ трая само минута. Нещо стана в душата ѝ, в сърцето ѝ и тя разбра, че този път се свързва с някого завинаги.

    –Да заминем заедно!- произнесе уверено тя и хвана ръката му.

                                                                                                      Мария Мустакерска

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??