Няма да лъжа, че заглавието на тази история е оригинално. Не съм го измислил аз - мярнах го някъде в интернет. Аз просто съм човек, честен до болка, и си казвам нещата както са си: моето си е мое, чуждото си е чуждо. Чужди заслуги не си приписвам. Няма значение кой го е измислил. Важното е какво се случва в ресторант "Карма". Там като влезеш, не ти подават меню. Сервират ти каквото си заслужил. Написано е с тлъсти букви на черната дъска пред входа. Чудно как някой изобщо може да поиска да влезе там. Но влизат.

    Който не си изяде порцията, поднасят му същото ядене, само че вчерашно. Ако и него не изядеш... поднасят ти вчерашно ядене, но с муха. Схванахте принципа, нали?

    Келнерите са будистки монаси в червени раса, които отработват натрупаната лоша карма от минали животи, затова не получават заплата. Трудът им се оценява по точкова система. Ако дойдеш на работа два часа по-рано, печелиш 10 точки. Ако изтърпиш изнервен клиент и не му се развикаш - +50 точки. Нормален работен ден без събития - +5 точки. Месото е само за клиенти. Персоналът знае: 1 пилешко крило е - 200 точки. А какво правят с всички тези точки? Водят си дневник. Когато общият брой на точките стане 1 000 000 000 000 000, монахът излиза през вратата и повече никой не го вижда.

    Щракам с пръсти - "Келнер, тук!". Монахът пристига и леко се покланя. В едната си ръка държи броеница. Кимва ми и след има-няма десет минути ми носи горчиво кафе с кетчуп. От кетчупа киселее. Горчивото кафе е нищо. Вчера на един му удариха шамар.

    Монахът сяда до мен и се усмихва.

    Кафето върви с късметче.

    Развивам моето.

    "Вярвай на начина, по който си воден".

    Монахът ми кимва. Приканва ме да го обсъдим.

    - Хайде де, не разбираш ли? - почуква ме по челото с кокалчетата на пръстите си той. - Мисли. Да не искаш да ти подсказвам?

    Но аз искам!

    - Подскажи ми! Винаги съм смятал, че аз сам си се водя.
    - Но ти не знаеш накъде отиваш! Как можеш да се водиш сам! - възмущава се монахът.
    - И накъде отивам? - питам без заобикалки.
    - Към твоя идеален живот! - очите му греят, изпълнени с живот.
    - А кой живот е идеален? Кое е идеално за мен? Ти не ме познаваш, откъде знаеш кое е идеално за мен? - Очаквам да чуя разсъждения за Благородния Осемкратен път.

    Нищо подобно.

    Отпивам от кафето и гледам с най-спиритуалния си поглед.

    Както си гледам, вече не виждам същия ресторант. Намираме се в библиотека. Държа речник - разбира се, много дебел. Вглеждам се в буквите и разбирам, че е тълковен. Речникът е отворен на буквата "З".

заслон
заслонявам
заслуга
заслужавам


"Заслужавам" -

заслужаваш, несв. и заслужа 2, св.
1. Какво. Имам заслуги, полага ми се, достоен съм за нещо. Заслужавам признателност. Заслужих наградата си. Заслужавам доверие.
2. Имам заслуги. Заслужил е много за града.
3. Кого. Достоен съм; съответствам. Не заслужаваш такъв мъж.
• Заслужава си. Струва си, има смисъл. Не си заслужава да говорим.

Синоними на думата заслужавам

(гл.) достоен съм, имам заслуга
(гл.) пада ми се, хак ми е

"Заслуга" -

Действие, с което дадено лице е допринесло за нещо, което има добри резултати.


    Монахът стои срещу мен в червеното си расо и прави над речника жест с ръка - като фокусник, който след малко ще извади от цилиндъра си зайче.

    Дългоухото животинче го няма никакво. Но тълкуванието на думата "заслуга" изчезва от страниците яко дим, сякаш се бои за живота си. Там вече пише:

    Във всеки момент от живота си получаваш това, което заслужаваш.от което имаш нужда

    Ухилен до уши върлинест монах ми подава

АНКЕТА ЗА ПРОСВЕТЛЕНИ
Продължи фразата...


... Получаваш това, което/от което... за което... при което... на което... в което... под което... над което... с което...

(кое е вярното, според теб;
но искаме да знаем и кое ти е любимо)

    След миг сме заобиколени от тълпа весели монаси-бандити.

... а. заслужаваш

    - Не обяснява световното зло и страданието на невинни в рамките на един човешки живот. Ако харесваш отговор а., значи държиш да има виновни и наказани, и възнаградени! - провиква се един от монасите. - Ние, будистите, може да вярваме в прераждането, но тази халюцинация касае само твоята система от убеждения - и ме сочи с пръст. - А ти нали беше атеист?

    Впервам засрамено поглед в отговор б.
... б. се нуждаеш

    - Има безкраен контекст във времето и пространството. Нефалшифицируемо твърдение е (научен термин за нещо, което не можеш нито да докажеш, нито да опровергаеш). Сега не разбираш защо кучето ти го прегази кола, но все някога може да осъзнаеш защо си се нуждаел точно от това преживяване. Няма елементи на оценка. Нито осъждане, нито похвала.

    - Ха-ха - смея се аз, без да ми е весело. - Социалистическият лозунг: "От всекиго според способностите (всеки се справя с текущата ситуация на нивото на текущото си разбиране), всекиму според потребностите". - Спомням си го добре, защото имам спомени от 20 години живот при социализма.

    - Но разликата е в това, че вече става въпрос изключително за нематериални потребности - уточнява друг монах. - Защото никой на света не получава според материалните си потребности. Те, както знаем, нямат засищане. И най-богатият не се чувства достатъчно богат.

... в. привличаш (Закон за привличането)

    - Животът е огледало. "Магическо" мислене - показва ерудиция трети монах. В областта на когнитивните отклонения.

... г. мислиш

    - Друг вариант на "привличаш".

... д. правиш на другите

    - Материализъм. Каквото повикало, такова се обадило. Както се отнасяш ти с тях, така и те с теб.

... е. което дойде... както дойде. Щом има мат`рял да стане - то става.

    - Пак материализъм.

... ж. друго. Попълнете отговора.


    Монасите, които в началото се изслушваха един друг, започнаха да говорят един през друг, да се прекъсват, надвикват и - ето ти какофонията налице.

    - Д. и Е.! - викам, опитвайки се да надвия шума. - Вярно! И любимо!

    Хората от околните маси и край лавиците с книги започнаха да се извръщат към нас и да ни шъткат. Някой ни замери с томче поезия. В библиотека крещят само лудите.

    - Д. и...!!

    "Щом вярвам в Д. и Е., аз не съм луд! Не съм луд!".


*****

    - Успокойте се. Ето, сега е по-добре. Не сте луд. Разбира се. - носи се кадифеният глас на сестрата. Двама санитари ме удържат от двете ми страни.

    - Ха-ха-ха, да бе, тук никой не е луд! - казва единият.