Не мога да дишам. Задушава ме миналото и давам всичко от себе си за да изляза, но май съм си намерила удобно местенце и протестирам.
Протестирам със себе си.
Харесва ми да съм там , в спомените, тях никой не може да ми отнеме. Уютно е. Но е време да си отнема достъпа до там. Ще се вържа със синджир и ще се завлека със всички сили към изхода и ще зазидам тази врата завинаги. Може понякога през прозореца, където има малка дупка в стъклото, да влиза по някоя частица от миналото, но тя ще е за добро, за да ми напомня урока. И знаете ли какво следва след зазидането? Не. Не е затвор. Идва свободата. Свободата да избереш какво начало искаш този път. Свобода да избереш себе си и спокойствието си преди да вземеш нещо което смяташ, че трябва да е твое. Защото сметката накрая ще ме разори. Изхарчих спестяванията си през последните години. Останало по кости това спокойствие и трепери и сега трябва да се погрижа за него, за да го възкръсна. Почти го унищожих. Почти, но не успях.. това е моята първа ...