27.11.2019 г., 13:58 ч.

Рисков спорт 

  Проза » Разкази
679 0 7
1 мин за четене

   Вятарът щеше да бъде нейната погуба. Въпреки усилията ѝ да стои в изправено положение, силното духане и биенето на дъжда я уверяваха, че няма да може да се задържи на въжето за още много време. Започна ясно да вижда че няма да има шанс да бъде спасенa. Понякога нагоре, понякога надолу, винаги виждаше светът на опаки; причудливата буря я рaзтръстваше като обикновена играчка, принуждавайки я непрекъснато да се люлее и да прави невъзможни завои около старата плитка. Ако тя наистина не беше силно прикачена, още отдавна да беше полетялa с главата надолу към зверската пропаст под нея, почупваики се срещу земята. Едно неописуемо чувство на безпокойство и гаден световъртеж я плениха миговенно. Тогава осъзна, че всичките и усилия да избегне падането ще бъдат напразно и изпадна  в ужаснa паника. Завиждаше на останалите, вече ги бяха прибрали и поставили в безопасност, но тя беше осъденa, без опрощаване, от каприза на вятъра и дъжда, които отгоре на всичкото започнаха да се превръщат в лепкав леден сняг. Междувременно старото и износено въже започна да се скъсва през всяка една от белите си нишки.

   Най-сетне тя се отказа... Щипката за дрехи  повери пластичната си душа на Свещените Богове на прането и започна да се сбогува с молитва, докато падаше в причудлив зигзаг към цимента на външния двор...

© Александра Лазарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Многооо свежо и различно Браво за идеята.
  • Галя, много ти блгодаря за думите ти, опитвам се, искам да напредна с българския език защото - вижда се ... траябва да порабитя доста по темата, и когато има хора да ти помагат както всички вас, е безценен подарък!!
    Росалина и Валентина, много ви благодаря също !!
  • Имаш интересно, абстрактно, сюрреалистично мислене! И идеите ти са оригинални. Също така имаш умение да пишеш супер кратки текстове с неочакван край, което си е вид талант. Разбира се всеки автор, който не е професионален писател има какво да учи.
  • Мариана Бусарова ми изпрати корекция на този текст, за което страшно много ѝ благодаря защото ще науча много от него.
    Благодаря на всички за безценната подкрепа!
    Лека по-лека ще започна да се изразявам граматически и слодоредово по-добре.
  • Страхотен край!
  • Димитров съм аз. 😊
    Коментарът беше за българският език, не за писането. Естествено, че ще продължиш, не съм и очаквал друго. Само, че изглежда смешно, написаното. ✌️
Предложения
: ??:??