Вятарът щеше да бъде нейната погуба. Въпреки усилията ѝ да стои в изправено положение, силното духане и биенето на дъжда я уверяваха, че няма да може да се задържи на въжето за още много време. Започна ясно да вижда че няма да има шанс да бъде спасенa. Понякога нагоре, понякога надолу, винаги виждаше светът на опаки; причудливата буря я рaзтръстваше като обикновена играчка, принуждавайки я непрекъснато да се люлее и да прави невъзможни завои около старата плитка. Ако тя наистина не беше силно прикачена, още отдавна да беше полетялa с главата надолу към зверската пропаст под нея, почупваики се срещу земята. Едно неописуемо чувство на безпокойство и гаден световъртеж я плениха миговенно. Тогава осъзна, че всичките и усилия да избегне падането ще бъдат напразно и изпадна в ужаснa паника. Завиждаше на останалите, вече ги бяха прибрали и поставили в безопасност, но тя беше осъденa, без опрощаване, от каприза на вятъра и дъжда, които отгоре на всичкото започнаха да се превръщат в лепкав леде ...