ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
156 305
20.03.2020 г., 22:15 ч.

Рисувай по мен... 

  Проза » Писма
1846 9 11

Ти си торнадото, което се разхожда из тялото ми и шепне с плътния си тембър…
Звездният прах, който разпръсквам по хълмовете всяка нощ…
Когато си наоколо ме караш да светя като Луната…
Ти си този, заради когото започнах да пиша…
Песента, която звучи постоянно в ушите ми…
Ти ми влияеш като тревата и слънчевите лъчи – зареждаш ме с енергия. Правиш ме нов, по-добър човек…
Красив и буен водопад, който ме впечатлява със силата си…
Художникът, рисуващ върху сърцето ми. Но не използвай черно. Знаеш кой цвят обичам…
Чувам думите ти. Те стопяват дори и най-дебелите ледове, които на пръв поглед стоят между нас…
Усещам те близо до мен, макар и сега да ни делят километри разстояние…
Тук съм. 
А ти…
С мен ли си?

© Есенен блян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??