ЦветелинаЖулева
90 резултата
Летя…
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...
  42 
Нощ – тиха и тъмна. Лъчите на липсата ти ме изпепеляват. Въвличат ме в поредната симфония от спотаени чувства.
Затварям очи… и отново се прехвърлям там. Виждаш ли есенните листа наоколо? Вятърът си играе с две от тях, отдалечавайки ги от останалите… Поглеждат се, но така и не успяват да се докоснат… ...
  92 
Понесена от морските талази
пътувам пак към острова далечен,
от който гледаш изгрева и залеза
самотен, всяка сутрин или вечер.
Пред теб изричам мълчаливи фрази. ...
  111 
В омайна нощ - лунните лъчи...
докосват ме по-нежно и от бриза.
Сбогом сивота, мъгли!
Сбогом празнота в душата скрита!
Затварям своите очи... ...
  44 
Изплашен от думите ми. Търсещ смисъла зад всяка от тях…
Правиш се, че ме няма? Но аз съм тук. И не се крия. За разлика от теб...
Отново си в гъстата гора на отчаянието. Вървиш сам сред дърветата, но ти изскачам неочаквано зад някое от тях. Появявам се когато най-малко очакваш. И отсъствам когато ме ...
  60 
Бреговете ми – отдавна опустели. Сърцето ми, пулсиращо от дъното на океана. Тъжна песен. Дочул си я…
Скрит сред сенките, а всъщност… луна. Бледа, тъжна, но свети в тъмнината…
Вихрушката от емоции, запратена към бездната…
Още ли съм лавата, криеща се зад камъка в очите ти? Обитавам ли земите на мълча ...
  57 
На въжения мост съм. Спомените преминават на лента през съзнанието ми. Опитвам се да вървя напред сама, макар и несигурно, но те ме дърпат назад. Внимавам да не падна, защото съм без предпазно въже. Над бездната на живота съм, някъде на границата между реалността и илюзията. Първата изцяло в безцвет ...
  64 
Здравей, любими мой.
Желая ти попътен вятър.
Дори и не научих кой си ти
и как дойде в този театър,
кръстен кратичко "Любов". ...
  67 
Свещта догаряше бавно. Бледата светлина от луната навлизаше през отворения прозорец. Вълните полюшваха кораба, напомняйки майчина милувка преди сън. Никола стоеше приведен над листа хартия. Химикалката трепереше под загрубелите му ръце, а очите му – тъжни и замислени, поглеждаха към необятната морск ...
  58 
Дописвам недописаната ни история върху белия лист, попиващ мастилото, стичащо се от сърцето ми…
Лъчите на спомените изгарят кожата ми, оставяйки кървави следи по нея...
Проследявам пътя на отминалите ти думи, сякаш са последните листа преди да настъпи зимата…Но тя е тук, а виелиците в душата ми разк ...
  78 
Днес учителите от столичната езикова гимназия отиваха на тиймбилдинг в една от вилите на Цигов Чарк. В този красив пролетен ден се носеше аромат на трева и маргаритки. Самата вила се намираше на една поляна, нависоко в планината. Около нея беше пълно с високи иглолистни дървета.
Всички се настаниха ...
  57 
Качих се на кораба и изследвах различни острови. Едни бяха каменисти, други прекалено населени, трети пък не притежаваха нищо забележително.
И след дълго плаване пристигнах на него. Не съвсем малък, но не и много голям. На пръв поглед най-обикновен остров, изпълнен с трънливи храсти, но като премина ...
  57 
Думите ми се реят като птици из въздуха. Прелитат през зелените долини, и нощите, обсипани със звезди. И отново стигат до познатия им и любим Еверест. Единственият връх, който никога не успяха да достигнат…
Събират се на ята и започват да летят около него. Разказват му за това какво са видели на юг ...
  75 
Вървя през гъста и тъмна гора. Зима е. Окапа и последният есенен лист. Сама съм и ми е толкова студено, че цялата треперя. Оглеждам се наоколо, но няма никого. Днес е толкова тихо. Няма никакви птици. Няма дори вятър. Призрачна тишина. Взимам камък от земята и се опитвам да си запаля огън. Опитвам м ...
  62 
Аз летя във тъмнината,
но е светло моето сърце.
Думите крещят в тишината,
а достигат ли до теб?
Винаги стоя под дъждовете, ...
  75 
Отведи ме далеч от тук. На някой самотен остров, за да гледаме залезите. С всеки изгрев да се приближаваме все повече един към друг. Докато не свалим и последните си пластове…
Запознай ме със себе си, с историята си. Разкажи ми за мечтите си, за страховете си…
Какво те накара да се затвориш в себе с ...
  87 
Моля те, говори ми...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очит ...
  131 
И не спирам да пиша - там някъде от своята планета. Всяка вечер броя звездите и им разказвам за започнатата ни, но недовършена история. Тогава ставам по-светла от Луната. Събирам и разхвърлям неизречените си думи сред звездите. Вятърът превръща сълзите ми в капчици дъжд, които падат на Земята, давай ...
  69 
А ти? Следиш ли мисълта ми? Четеш ли между редовете? Усещаш ли парещата вода в очите ми?
Чувстваш ли болката ми? Чуваш ли моите безгласни викове?
Вгледа ли се по-внимателно в очите ми? Видя ли собственото си отражение като лъч светлина…
Навън е пролет, но не виждам онази зеленина пред очите си, не у ...
  88 
Нощите с теб… Нежен ураган от чувства. Хиляди светлинки, светещи в сърцето ми…
Онези нощи… Достигнахме отвъд вселената. Сляхме се с вечността. Докоснахме се до звездите…
Вървяхме сами през мъглата... Наоколо нямаше никого. Беше тихо. И ние също мълчахме, крачейки по пътя, не осъзнавайки необратимост ...
  68 
Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...
  74 
Затварям очи. Аз и ти. Хванати за ръка. Вървим през гъста гора, осеяна с разноцветни листа. Вятърът духа, но мен не ме е страх, защото съм с теб. Преминаваме през трънливи храсти, които се опитват да ни отдалечат един от друг, но въпреки това ние не се пускаме. Продължаваме смело напред. Озоваваме с ...
  120 
Когато си тъжен…
Чувствам се сякаш съм огледало, хвърлено в земята. Тогава се чупя на хиляди малки парченца и ранявам всичко наоколо.
Луната се превръща просто в небесно тяло, а песента на птиците в най-обикновен шум.
Когато си тъжен имам чувството, че се губя в гъста и тъмна гора. Тогава крещя, но ...
  137 
Думите ти…Специални. Вливащи се като приливи в сърцето ми. Защото…помня всяка една от тях…
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка но ...
  81 
Ти си поезията, стичаща се между вените ми... Есенен дъжд, който ми нашепва истории. Топъл октомврийски вятър, който разпилява косите ми... Носиш уханието на любимите ми зюмбюли. И въпреки мрачното и студено време навън – ме топлиш повече от камината...
Разпалваш пожари в мен. Докосваш ме. Повече от ...
  131 
Ти си торнадото, което се разхожда из тялото ми и шепне с плътния си тембър…
Звездният прах, който разпръсквам по хълмовете всяка нощ…
Когато си наоколо ме караш да светя като Луната…
Ти си този, заради когото започнах да пиша…
Песента, която звучи постоянно в ушите ми… ...
  96 
Аз съм твоята сянка. Следвам те смело по петите, макар и с тихи стъпки. Говоря ти, макар и без думи. Усещам те, дори да си далече. Знам повече неща отколкото предполагаш. И те разбирам...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко ...
  95 
Вече нищо нямаше смисъл…В началото си говорихме толкова свободно и бяхме много отворени, а сега не можех да и кажа и една думичка без да почувствам болки в гърлото…
- Едно уиски, моля. – поръчах в новия бар, в който ходех от няколко седмици.
- Нека бъдат две. – каза уверено барманката, наля уискитат ...
  96 
Излязох да си прочистя ума. Безуспешно, разбира се… Колкото и път да извървя, винаги спирам на една и съща гара. Гара, на която знам, че може би в този живот няма да сляза на нея, но въпреки това не подкарвам влака, а просто си стоя на нея и наблюдавам от прозореца. Тайно... Добре познавам тази гара ...
  59 
Ти си като торнадото. Грабваш за секунди и увличаш след себе си.
Или като червената роза – имаш в себе си страст, красота, но и много болка. Разбира се, имаш и бодли, които много често ме боцкат леко по ръката, но въпреки тях, си струва да съм около нея и да вдъхвам от сладкия и аромат…
Или пък като ...
  142 
Седя си в хола на фотьойла и драскам поредната глупост върху белия лист. Допивам си Бейлиса и не спирам да си задавам въпроси…
Мислите ми препускат като стадо буйни коне из полетата на ума ми…
Защо? Защо не ми каза? Защо не ме допусна до себе си? Защо се държеше сякаш не чувстваше нищо? Защо толкова ...
  81 
Борис седеше на хълма с платно и четка в ръка. Летният южен вятър си играеше с къдравата му тъмна коса. Очите му блестяха. В тях гореше един пламък, който никога не му даваше мира, но и никога нямаше да угаси…
В далечината се чуваха птици. Мелодичната им песен се носеше из полетата наоколо. Караха г ...
  81 
В онази нощ просто стояхме на терасата, заслушани в трафика наоколо, но с погледи, устремени към звездите. Вгледах се във Вечерницата. Тя беше най-ярката звезда. Не знаех защо, но в моя живот също имаше една ярка звезда. Той. Макар и често да губеше вяра в светлината си, аз винаги я виждах. За мен т ...
  88 
Спомняш ли си нашата младост,
срещите ни тайни посред нощ?
Ти бе причината за моята радост,
и аз блестях във цялата си мощ…
Листа от злато кичеха косите, ...
  78 
Събуждам се. Проверявам по стар навик другата страна на леглото, но сега тя е празна. Ставам и отивам до тоалетната. Мия си зъбите и се поглеждам в огледалото. Косата ми отново стърчи на всички страни и аз взимам четката. Винаги е била непокорна. Като мен…Докато изпълнявам рутинните си сутрешни дейн ...
  83 
Ти като буря свирепа в морето
нечакан дойде във живота ми
и отнесе на остров далечен сърцето,
моите стари мъки и спомени.
И тях за кратко ги галеше пясъка, ...
  78 
Имало едно време една светулка. Тя била малка по размери, но с много силна светлина. Всички я обичали и и се възхищавали. Но светулката не можела дълго време да стои на едно място. Затова през деня обикаляла градините и си говорила с най-различни цветя, сред които хризантеми, божури, зюмбюли и т.н. ...
  59 
- Здравейте, скъпи колеги. Искам да ви запозная с новото попълнение на нашия театър. – представи ме учтиво директорът на новите ми колеги. – Това е Боряна. Завършила е тази година. Видях я да играе в едно представление в учебния театър. Наистина е много добра. Затова искам да я приемете на сериозно, ...
  112 
Честно да ви призная от малка обичам цветята. И птичките. И това как природата оживяваше пред очите ми. Но градинарството никога не ми се е отдавало особено. И все пак една пролет успях да си засадя зюмбюли и други цветя. Знам какво ще кажете? Защо точно зюмбюли? Нали розите са най-красивите цветя? ...
  74 
Аз съм тук. Недосегаемата. Недостъпната. Онази с ледената душа, която ще изсмука и последната капчица кръв от сърцата ви. Тази, която самата не притежава сърце. И вие искате да си опитате късмета? Давайте. Пожелавам ви „успех“. Може пък на някой от вас да му излезе късмета. Може ненадейно да предизв ...
  103 
Предложения
: ??:??