Ранно утро.Бучащите коли и стъпките на хората,бързащи за работа,събудиха Рита.Немската овчарка отвори очи и радостно изскочи от малката колиба.През пролуките на терасата проследи бягащите коли по улицата.Подуши с ноздри въздуха,напоен с отровни газове и си спомни с умиление чистия родопски въздух на село.Скоро пак ще му се радва.В събота,а сега сме само понеделник!Свикнала е вече с шума на града.Десета година е в този дом.Харесва голямата си тераса,по цял ден се разхожда из нея.Понякога гони неканени гости-мухи,врабци и комшийски гълъби.Сега не й до това.Нещо я тревожи.От един месец Мими ходи на училище,но стопанката му се грижеше за нея.Днес остава сама вкъщи.Знае,че се страхува.Кучешки усет,това е!Училището е зад блока,понякога се чува звънеца.Рита наостри
уши,но освен вика на млекаря,нищо друго не долови."Може би е още много рано.Ще чакам!"От напрежение се просна на голата мозайка и задряма.Видя се ,как пресича оживената улица с хазайката..Тя си купува вестник,а над Рита профучава о ...