Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
14.12.2020 г., 7:38 ч.

Рита 

  Проза » Разкази
647 0 5
1 мин за четене

Ранно утро.Бучащите коли и стъпките на хората,бързащи за работа,събудиха Рита.Немската овчарка отвори очи и радостно изскочи от малката колиба.През пролуките на терасата проследи бягащите коли по улицата.Подуши с ноздри въздуха,напоен с отровни газове и си спомни с умиление чистия родопски въздух на село.Скоро пак ще му се радва.В събота,а сега сме само понеделник!Свикнала е вече с шума на града.Десета година е в този дом.Харесва голямата си тераса,по цял ден се разхожда из нея.Понякога гони неканени гости-мухи,врабци и комшийски гълъби.Сега не й до това.Нещо я тревожи.От един месец  Мими ходи на училище,но стопанката  му се грижеше за нея.Днес остава сама вкъщи.Знае,че се страхува.Кучешки усет,това е!Училището е зад блока,понякога се чува звънеца.Рита наостри

уши,но освен вика на млекаря,нищо друго не долови."Може би е още много рано.Ще чакам!"От напрежение се просна на голата мозайка и задряма.Видя се ,как пресича оживената улица с хазайката..Тя си купува вестник,а над Рита профучава огромна черна кола.По инстинк -заляга,това спасява живота й.

От шока се втурва накъдето й видят очите.Цяла нощ е сама.Гладна,уплашена и търсеща дома си.На сутринта вижда

познато лице и се прибира при своите.От радост- сълзят очите,треперят лапичките,опашката се върти!

Вратата на терасата се отваря и Мими се хвърля в обятията на своето любимо куче.После го въвежда в голямата стая и така е спокойна до вечерта,докато се върне мама!

А Рита доволно се оттегля в заслужена почивка.

И така,цяла година закрила и обич!

 

 

 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Животински приключения »

5 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??