Рита
Ранно утро.Бучащите коли и стъпките на хората,бързащи за работа,събудиха Рита.Немската овчарка отвори очи и радостно изскочи от малката колиба.През пролуките на терасата проследи бягащите коли по улицата.Подуши с ноздри въздуха,напоен с отровни газове и си спомни с умиление чистия родопски въздух на село.Скоро пак ще му се радва.В събота,а сега сме само понеделник!Свикнала е вече с шума на града.Десета година е в този дом.Харесва голямата си тераса,по цял ден се разхожда из нея.Понякога гони неканени гости-мухи,врабци и комшийски гълъби.Сега не й до това.Нещо я тревожи.От един месец Мими ходи на училище,но стопанката му се грижеше за нея.Днес остава сама вкъщи.Знае,че се страхува.Кучешки усет,това е!Училището е зад блока,понякога се чува звънеца.Рита наостри
уши,но освен вика на млекаря,нищо друго не долови."Може би е още много рано.Ще чакам!"От напрежение се просна на голата мозайка и задряма.Видя се ,как пресича оживената улица с хазайката..Тя си купува вестник,а над Рита профучава огромна черна кола.По инстинк -заляга,това спасява живота й.
От шока се втурва накъдето й видят очите.Цяла нощ е сама.Гладна,уплашена и търсеща дома си.На сутринта вижда
познато лице и се прибира при своите.От радост- сълзят очите,треперят лапичките,опашката се върти!
Вратата на терасата се отваря и Мими се хвърля в обятията на своето любимо куче.После го въвежда в голямата стая и така е спокойна до вечерта,докато се върне мама!
А Рита доволно се оттегля в заслужена почивка.
И така,цяла година закрила и обич!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
