2.03.2017 г., 18:25 ч.

Робовладелец 

  Проза » Хумористична
684 2 12
8 мин за четене

   Робовладелец

 

 

 

      Не изпадайте в потрес от това определение, което Никифор  сам си тури, още щом се осъзна като мъжественост. Не че беше извратеняк, ама някак си много му се прииска да властва над жените. Дето се вика, тръгна му още от детската градина. Няма как да се отмине този епизод, защото не знам си кой беше казал, че всичкото се решавало в първите седем години от живота на човека. Та и за наш Ничко, както го наричаха тогава в родата и махалата и така си остана, завалийката.

 

      Не че се беше случило някакво потресаващо събитие в споменатата детска градина, ама на Ничко хич не му се нравеха всичките тези лелки с бели престилки, учителките, които пляскаха с ръце за да подскачат в такт, да не говорим за онези пискливи същества, украсени с розови панделки. Фръцкаха се около него и току му искаха разни работи, щото трябвало да бъде кавалер. Това сигурно го бяха чули от майките си и малките фръцли се кокорчеха усмихнати срещу него, като че единственото му предназначение в този свят беше да им угажда. И понеже не искаше от малък да минава за невъзпитан – угаждаше!

 

     В по-сетнешни години пак угаждаше, ама на по-големи фръцли, които вече наричаше момичета, гаджета, кифли или фльорци. Според зависи! Горе-долу по това време в главата му се зароди план за отмъщение на упоменатите същества от противоположния пол. И този план беше пъклен! Ама толкова пъклен, че дяволът да беше се завъртял около него, щеше да подвие засрамен опашка и да се врътне обратно в Ада.

 

     Ничко намисли да се ожени! Да прикотка някоя мома, да я омае и мине ли под венчило, да си я третира като робиня. А той да се чувства също като един робовладелец! И понеже една робиня му се виждаше малко, чертаеше смели планове как робинята ще му народи деца и ще си има собствени робчета да му угаждат. Седеше на диванчето, пафкаше цигарата, отпиваше от коняка, щракаше с дистанционното и си мечтаеше.

    Едни такива нормални, тривиални мечти като на всеки нормален мъж. Примерно – прибира се вкъщи, подвиква на жената и тя се втурва да му развърже връзките на обувките, щото той уморен! После го целува нежно, гука му на ушенце и му съобщава вечерното меню. Дечурлигата, които тя ще му народи, ще му поднесат вестник, ще му отстъпят дистанционното, ще пазят тишина, за да гледа спортно предаване, а в това време жената ще му сипе коняче. И ще се усмихва, ще се усмихва…

 

     Като си мислеше за тоя безметежен живот Ничко просто сияеше!

    Така в сладка полудрямка си мечтаеше на диванчето с конячето момъкът, който при това беше хубавец и те ти – един ден и това събитие се случи. Наш Ничко взе, че се ожени. За мома хубавица, разбира се! Елена! Направо като оная, заради която се провела една война, наречена Троянска. Той си я взе без бой, дори и без кандърдисване. Което малко озадачи Ничко, защото със сигурност знаеше, че момите от кумова срама дават кратък отбой за авторитет и след ден-два развяват бялото знаме – демек, предавам крепостта и хайде да видим до къде ще я докараме.

   Сватба, гости, аху, иху, танци, ритуали разни – всичко по реда си, а Ничко току поглеждаше към Елена и си мислеше как ще я тури в ред! Щото Еленка така се зарадва, че го настъпила! Изпреварила го, шушнеше му тя, а това значело, че била да командва. Гостите видяха и се разсмяха в знак на съгласие, ама никой не знаеше за пъкления план на Ничко. Настъпила ме тя, съскаше на ум той, ще командва, ще ми изпие мозъка, ама на върбова сряда! Робиня, робиня ще я направя! Ще ми угажда! Аз съм революционер по душа, бунтар, ще руша стереотипи, хич няма да се давам на жената!

 

    Това си го мислеше и през наречения от някой идиот меден месец. Що меден, така и не се разбра! Ничко трябваше да обгрижва Елена, като че е богиня! Така се правело! Е, ще мине пустия му меден месец и ще обърна палачинката, мислеше си той и изпълняваше всички желания, които хубавата Елена му шушнеше в ухото.

    Прибраха се! От медения месец, де! Ей сега сменям тактиката, рече си отново на ум Ничко и прибра куфарите.

    - Ох, мило! – изстена Ленчето. – Направо се скапах! Прибери дрехите, а после аз ще направя по кафе – пошушна в ухото му благоверната и се тръшна на леглото.

    Ничко нищо не рече, а започна да подрежда дрехите. Впрочем, рече си нещо, ама на ум и то не беше любовна нежност, ами пак оная фраза за обръщане на палачинката и как Ленчето ще му робува!

 

    По-нататък законната му половинка му пошушна, че ще стават трима. Ей това откога го чакаше! Първото малко робче, което ще му поднася вестник и други дребни предмети. Обаче Ленчето трябвало да се пази, защото нали е в положение. Ничко може да е всякакъв, ама не е изверг! Щом е бременна, трябва да се пази. Да се глези, да се обгрижва, като че посягането към чашата с вода щеше да я съсипе непоправимо. И той търчеше с водата!

    - Миличко, да ми подпъхнеш възглавницата! – молеше тя, а после го поглеждаше жално и леко недоволно. – И не тази, дай другата, с пух! Не ща със силикон! И смени калъфката, миличко! Сложи оная на розите. – После размисляше и се поправяше : - По-добре на люляците!

    Ничко пухтеше вътрешно и сменяше, угаждаше и мислеше, само един път да роди и …сещате се по-нататък, за палачинката и робството.

 

    Е, роди се! Мома за чудо и приказ. Четири кила, 52 см, че и с коса. Доротея! На баба си Тодорка! Тъщата де! Ничко мислеше, че можеше да е Мария,  като майка му, ама Елена му напомни нежно, че всяка втора жена на света се зовяла Мария, песен имало по въпроса. Та защо и тяхното първо отроче да се присъедини към армията на Мариите! Доротея било по-хубаво. Ничко изсумтя вътрешно, ама нищо не каза. Да не я ядоса и да ѝ секне кърмата! И освен това нали Доротея ще му слугува, ще му носи вестник и други неща, за които вече не се сещаше, защото работата му набъбна. Трябваше да угажда на бебчето, ама пък то едно сладко, мило! Затова търчеше като изоглавен да разнася пълни и празни памперси, да мие дупето, топли вода, да бърка каши, да подгрява пюрета... Нали  трябва да порасне. А порасне ли…

 

    Докато си мечтаеше за бъдещето, Елена взе, та роди още едно момиче. И то не се присъедини към Мариите. Нищо, рече си на ум той, и Симона бива. На тъста де, той Симеон! Важното е, че три робини ще си имам, как само ще ми угаждат, как ще ги фиркам да ме обгрижват! Ще пърхат около мен, в очите ще ме гледат и ще се карат коя първа да ми угоди. Само да пораснат!

 

    По едно време на Ничко взе да му просветва, че работата не върви на добре, и че женската армия около него набъбва застрашително, защото тъщата Тодорка взе, че се премести у тях да помагала при отглеждането на децата. Като че Ничко стоеше със скръстени ръце, боже опази! Нали трябваше да се старае да отгледа здраво и право поколение, което щом стъпи стабилно на крака, ще му слугува, а той най-после ще се почувства като същински робовладелец! И точно по този повод, Ничко се реши на авантюристична постъпка! Ще навие Еленка да роди още едно дете. Може да се случи мъжко! Дори беше сигурен, че ще е мъжко. Беше попаднал на някакви схеми, според които, ако заченат в определен момент, полът бил гарантиран според желанието. Като си има син, ще му е подкрепа срещу женската армия, жадна да грижи и угаждане. Така двамата ще отбиват набезите, ще вземат връх и ще установят мечтаното от него господство.

 

    Еленка се нави! Колко му е! Издумкаха още едно дете. Пак женско! Схемата не проработи! Лаура! Това име откъде го измъкнаха, Ничко не разбра, защото изобщо не му оставаше време да мисли над такива маловажни въпроси. Трябваше да работи. Ама това беше малката работа.

 

    Истинското бъхтене почваше у дома, където го чакаше женската кохорта. Барабар с тъщата, която взе, че се тръшна в банята и си навехна крака, та зае спалнята, да можела да се мята по-безопасно. Ничко се свря на кухненското диванче. Което си имаше и добра страна, защото докато поспиваше, можеше да е и край печката да сготви нещо. Удобно, наистина. Сложи примерно две манджи – едната във фурната, друга в тенджера, навие часовника за след два часа, врътне копчетата без да става от диванчето и на сутринта всичко готово!

    Мислеше си на ум, че това тегло скоро ще свърши, защото децата растат и ще дойде онзи заветен миг. Като си мислеше за това, Ничко започваше да се почесва по главата, защото вече не си спомняше за какъв миг точно си мечтаеше. Нещо за угаждането май беше, мислеше той, докато правеше запръжката, нещо за прислугването… ама трябваше Ленчето да роди, па после да отгледа бебето, после другото, третото, тъщата и тя ми се тръсна. И тук свършваше мисленето, защото … няма какво да изреждаме защо. Просто имаше много работа!

 

    Ничко се стресна. Дистанционното падна от ръцете му. Чашката с коняк беше празна. Лелееее, простена на глас той, заспал съм и какъв кошмар, какъв ужасен кошмар сънувах!

 

 Латинка Минкова

 

 

 

© Латинка Минкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно е и му се радвам.....Аз пиша повече стихове,но чат-пат и разкази,но съм много нова тук и се страхувам да ли ще се харесат...А сега се амбицирах да поместя един.
  • Хубав разказ!
  • Благодаря за милите думи, за поздравленията за празника. Да сте живи, здрави и с късмет, да имате вяра и обич към Родината. Кети, специално за теб или ще пусна друг подобен разказа, а ако нямам, ще го напиша! Ей така, да ни стане кеф! Мисля, че Тъща ми Пенелопа ще ти допадне...В момента съм някак си преизпълнена с енергия и ми върви всякакво творчество. Докато някой ден клекна като квачка на полог...Ама...каквото дойде!
  • Страхотно е на твоята страничка, както винаги... Посмях се за сметка на Ничко, после го съжалих, та чак ми се доплака, горкият робовладелец... То, затова не е хубаво да си правиш сметката без кръчмар, ама те и кръчмарите калпави сметки правят напоследък... Честит празник, Лати!
  • Поздравления, мила Лати, за този страхотен разказ! Аз, понеже си падам феминистка, при това ултра, умирам за такива разкази. Честит празник!
  • Мисля си, че повечето пишещи тук сме така...
  • Чула съм такова нещо...Спомням си в едно интервю Г.Калоянев каза за себе си нещо от тоя род: Всички си мислят, че като са в една компания с Калата и ще се пукнат от смях. Пък аз не обичам да разказвам истории. Седна си в един ъгъл и изглеждам скучен. " Е, аз по принцип много обичах да разказвам истории и дори го правех артистично, смехът беше голям....Но...мина време, около мен вече няма хора(от тези, които харесвам) аз забравих да разказвам, затова ги пиша...Представям си ги (историите) и ги описвам. И си говоря сама, а гласът ми излиза един неестествен, хехехе....Все пак излиза...оф, увлякох се...
  • Изглежда тъжните хора пишат най-смешните истории... И пишеш, и рисуваш великолепно.
  • Макар че ми е много тъжно, перманентно тъжно, се радвам, че на вас ви е весело. Що пък все една тъга ме мачка....
  • Прочетох с кеф! Поздравления!
  • Ееех, отново се посмях от сърце.
  • Дума да не става, наистина кошмар сънува човека, ама пък Ти така сладкодумно го разправи, че звучи като приказка за пораснали деца. Благодаря за удоволствието!
Предложения
: ??:??