1.08.2007 г., 11:25

Рожденик

1.4K 0 3
1 мин за четене
И тази година Детелинчо е рожденик. Още в ранни зори цялата му рода от катуна до сметището край село Уригнипетльово се е събрала край спящото още чедо. По стар обичай то бива изнесено внимателно, за да не се събуди до върха на най-високата купчина в сметището, хвърлено от сърце и докато се търкаля по нея, трите наречници Кина, Зина и Доротея му наричат успех в живота. Детелинчо става, отръсква се усмихнато и ги псува на майка. Той приема поздрави най-напред от своите родители, а след това всички се изреждат да го прегръщат и целуват. Идва и го целува някак срамежливо и Монка - малка сестричка, с която той е имал и извънбратни връзки. Слънцето изгрява и лека сутрешна омара се стеле над купчините семейно имущество, а лек вятър отнася на талази, на талази към селото празничната глъчка. Към десет часа работният ден е в разгара си - вчера е пристигнала нова доставка от близкия град, която трябва да се обработи. На Детелинчо като на рожденик му дават право на почивка и той е полегнал на една страна, празнично мърда палците на краката си, а главата му предвидливо е на сянка в изтърбушения телевизор без кинескоп, който му подариха за предния рожден ден. Ятото гълъби, които припляскват с криле наблизо, мученето на селските крави и крехкия звън на овците сладко унася и Детелинчо заспива. Присънва му се, че е на кораб. Той никога не е виждал кораб и затова е чудна пълната му увереност къде е попаднал. Гълъбите, които допреди малко тропаха с човки до него, изведнъж се превръщат в ято бели като сняг гларуси, сметището се превръща в леко набраздено море, а Монка - в изкусителна сирена. Солените псувни, които си подхвърлят наблизо работещите, са вече солени пръски, мученето е басовият рев на далечни параходи. Детелинчо се усмихва насън,а погледът му обгръща нови хоризонти...
Звук като от празна кофа прогонва миража - Доротея е намерила голям казан и от радост думка по него с крайъгълен камък. Всички са доволни, защото вече ще има къде да се къпят и готвят, а Детелинчо е най-доволен, защото може да пипне щастието си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...