И тази година Детелинчо е рожденик. Още в ранни зори цялата му рода от катуна до сметището край село Уригнипетльово се е събрала край спящото още чедо. По стар обичай то бива изнесено внимателно, за да не се събуди до върха на най-високата купчина в сметището, хвърлено от сърце и докато се търкаля по нея, трите наречници Кина, Зина и Доротея му наричат успех в живота. Детелинчо става, отръсква се усмихнато и ги псува на майка. Той приема поздрави най-напред от своите родители, а след това всички се изреждат да го прегръщат и целуват. Идва и го целува някак срамежливо и Монка - малка сестричка, с която той е имал и извънбратни връзки. Слънцето изгрява и лека сутрешна омара се стеле над купчините семейно имущество, а лек вятър отнася на талази, на талази към селото празничната глъчка. Към десет часа работният ден е в разгара си - вчера е пристигнала нова доставка от близкия град, която трябва да се обработи. На Детелинчо като на рожденик му дават право на почивка и той е полегнал на една страна, празнично мърда палците на краката си, а главата му предвидливо е на сянка в изтърбушения телевизор без кинескоп, който му подариха за предния рожден ден. Ятото гълъби, които припляскват с криле наблизо, мученето на селските крави и крехкия звън на овците сладко унася и Детелинчо заспива. Присънва му се, че е на кораб. Той никога не е виждал кораб и затова е чудна пълната му увереност къде е попаднал. Гълъбите, които допреди малко тропаха с човки до него, изведнъж се превръщат в ято бели като сняг гларуси, сметището се превръща в леко набраздено море, а Монка - в изкусителна сирена. Солените псувни, които си подхвърлят наблизо работещите, са вече солени пръски, мученето е басовият рев на далечни параходи. Детелинчо се усмихва насън,а погледът му обгръща нови хоризонти...
Звук като от празна кофа прогонва миража - Доротея е намерила голям казан и от радост думка по него с крайъгълен камък. Всички са доволни, защото вече ще има къде да се къпят и готвят, а Детелинчо е най-доволен, защото може да пипне щастието си.