И тази година Детелинчо е рожденик. Още в ранни зори цялата му рода от катуна до сметището край село Уригнипетльово се е събрала край спящото още чедо. По стар обичай то бива изнесено внимателно, за да не се събуди до върха на най-високата купчина в сметището, хвърлено от сърце и докато се търкаля по нея, трите наречници Кина, Зина и Доротея му наричат успех в живота. Детелинчо става, отръсква се усмихнато и ги псува на майка. Той приема поздрави най-напред от своите родители, а след това всички се изреждат да го прегръщат и целуват. Идва и го целува някак срамежливо и Монка - малка сестричка, с която той е имал и извънбратни връзки. Слънцето изгрява и лека сутрешна омара се стеле над купчините семейно имущество, а лек вятър отнася на талази, на талази към селото празничната глъчка. Към десет часа работният ден е в разгара си - вчера е пристигнала нова доставка от близкия град, която трябва да се обработи. На Детелинчо като на рожденик му дават право на почивка и той е полегнал на една ...